Add parallel Print Page Options

24 О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;

О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,

то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

Но за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,

понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;

който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе].

А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

11 защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 Но това ти изповядвам че, според учението* което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,

15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.

17 А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.

18 А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;

19 но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.

21 освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение*, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

23 И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: 3а сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

27 Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.

25 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

и молейки му се искаха да склони на това против него,_ Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;

затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

12 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.

15 3а него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.

16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт,] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;

19 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

21 Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

22 Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

26 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

Честит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

Какъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.

Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,

И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

до изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. 3а тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

Защото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.

11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12 По която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,

13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,

14 И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

15 И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.

16 Но стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,

17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.

19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.

20 но проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,

21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

23 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

24 Когато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,

26 Защото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.

28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;

29 А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

30 Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

31 И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.