Второ Царе 22-24
Bulgarian Bible
22 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
6 Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Към милостивия, Господи , милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
23 А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:
2 Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му дойде на езика ми.
3 Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци нека бъде праведен, Нека бъде един , който владее със страх от Бога;
4 И ще бъде като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле що никне из земята От сиянието, което блясва след дъжд.
5 Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всички и твърд, Който е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли* го направи да процъфти?
6 А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат.
7 А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.
8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: техмонецът Иосев-весевет, главен военачалник+, който уби в една битка осемстотин души.
9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,
10 той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.
11 И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,
12 той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо Избавление.
13 А още трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.
14 И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,
15 и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?
16 тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:
17 Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
18 А Иоавовият брат Ависея, Серуиният син, беше първият от тримата: той, като махаше копието си против триста души неприятели , уби ги, и си придоби име между тримата.
19 Не беше ли той най-славният от тримата? затова из стана началник; обаче, не стигна до първите трима.
20 И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;
21 при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.
22 Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.
23 По-славен бе от тридесетте, но не достигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.
24 Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; също бяха и Елханан, син на Додо от Витлеем;
25 Сама ародецът; Елика ародецът:
26 Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;
27 Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;
28 Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;
29 Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;
30 Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;
31 Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;
32 Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;
33 Сама арорецът; Ахаим, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;
34 Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;
35 Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;
36 Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;
37 Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът;
38 Ирас етерецът; Гарив етерецът;
39 Урия хетеецът; всичко, тридесет и седем души.
24 Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.
2 Царят, прочее каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та преброй людете, за да узная броя на людете.
3 А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?
4 Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде.
5 Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.
6 После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;
7 тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха в Вирсавее в южна Юда.
8 И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.
9 И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.
10 И след това като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
11 И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:
12 Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.
13 Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести това ; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.
14 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да се изпадна.
15 И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.
16 А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече, оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.
17 И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.
18 В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.
19 И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.
20 И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята.
21 Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.
22 А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;
23 всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе.
24 А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.
25 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.