13 Тогава Давид се съветва с хилядниците , стотниците и всичките началници;

² и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас;

³ и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни.

⁴ И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.

⁵ Тогава Давид събра целия Израил от египетския поток Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим.

⁶ И Давид отиде с целия Израил във Ваала, то ест , в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите.

⁷ И като изнесоха Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата.

⁸ И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби.

⁹ А когато стигнаха до Хидоновото* гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха.

¹⁰ И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога.

¹¹ И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза* както се казва и до днес.

¹² И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег?

¹³ Затова Давид не премести при себе си ковчега в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома.

¹⁴ И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.

14 Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

² И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля,

³ И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

⁴ И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

⁵ Евар, Елисуа, Елфалет,

⁶ Ногах, Нефег, Авия,

⁷ Елисама, Веелиада+ и Елифалет.

⁸ А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

⁹ И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

¹⁰ Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

¹¹ И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази, Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим ¹² И филистимците , оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

¹³ И филистимците пак нахлуха в долината.

¹⁴ Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

¹⁵ И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш пред на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

¹⁶ И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

¹⁷ И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.

15 След това Давид си построи и други къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег, и постави шатър за него.

² Тогава рече Давид: Не бива да дигат Божия ковчег други освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му слугуват винаги.

³ И Давид събра целия Израил в Ерусалим за да принесат Господния ковчег на мястото, което беше ковчег на мястото, което беше приготвил за него.

⁴ Давид събра Аароновите потомци и левитите;

⁵ от Каатовите потомци, началника Уриил и братята му, сто и двадесет души;

⁶ от Марариевите потомци началника Асаия и братята му, двеста и двадесет души;

⁷ от Гирсоновите потомци, началника Иоил и братята му, сто и тридесет души;

⁸ от Елисафановите потомци, началника Семаия и братята му, двеста души;

⁹ от Хевроновите потомци, началника Семаия и братята му, двеста души;

¹⁰ от Озииловите потомци, началника Аминадав и братята му, сто и двадесет души.

¹¹ И Давид повика свещениците Садок и Авиатар и левитите Уриил, Асаия, Иоил, Семаия, Емиил и Аминадав, та им рече:

¹² Вие сте началници на бащините домове на левитите, осветете се вие и братята ви за да пренесете ковчега на Господа Израилевия Бог на мястото , което съм приготвил за него.

¹³ Защото, понеже първия път вие не го дигнахте , Господ нашият Бог нанесе поражение върху нас, защото не Го потърсихме според както е заповядано.

¹⁴ И той, свещениците и левитите осветиха себе си за да пренесат ковчега на Господа Израилевия Бог.

¹⁵ (Левийците бяха, които носеха Божия ковчег с върлините горе на рамената си, както заповяда Моисей, според Господното слово).

¹⁶ И Давид каза на левитските началници да поставят братята си певците с музикалните инструменти, псалтири и арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас.

¹⁷ И така левитите поставиха Емана, Иоилевия син, а от братята му Асафа Варахииния син; а от братята им, Мерариевите потомци, Етана Кисиевия син;

¹⁸ и с тях братята им от втория чин, вратарите Захария, Вена, Яазиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Ванаия, Маасия, Мататия, Елифалей, Микнеия, Овид-едом и Еиил.

¹⁹ Така певците Еман, Асаф и Етан се определиха да дрънкат с медни кимвали;

²⁰ а Захария, Азиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Маасия и Ванаия с псалтири по Аламот;

²¹ а Мататия, Елифалей, Минеия, Авид-едом, Еиил и Азазия, с арфи по Семинит, за да ръководят пеенето.

²² А Ханания, главен певец на левитите, ръководеше пеенето, понеже бе изкусен.

²³ А Варахия и Елкана бяха вратари за ковчега.

²⁴ А свещениците на Севания, Иосафата, Натанаил, Амасий, Захария, Ванаия и Елиезер свиреха с тръбите пред Божия ковчег; а Овид-едом и Ехия бяха вратари за ковчега.

²⁵ И тъй, Давид и Израилевите старейшини и хилядниците отидоха да дигнат с веселие ковчега на Господния завет от Овид-едомовата къща.

²⁶ И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те пожертвуваха седем юнеца и седем овена.

²⁷ И Давид бе облечен с одежда от висон както и всичките левити, които носеха ковчега и певците, и Ханания ръководител на певците; а Давид носеше ленен ефод.

²⁸ Така целият Израил възвеждаше ковчега на Господния завет с възклицание с глас от рог, с тръби и с кимвали, като свиреха с псалтири и с арфи.

²⁹ А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше, презря го в сърцето си.

7 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

² А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

³ Затова Неговите братя Му рекоха: Замини от тука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш;

⁴ защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

⁵ (Защото нито братята Му вярваха в Него).

⁶ А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

⁷ Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

⁸ Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

⁹ И като им рече това, остана си в Галилея.

¹⁰ А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

¹¹ Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

¹² И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

¹³ Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

¹⁴ Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе на храма и почна да поучава.

¹⁵ Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

¹⁶ Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁷ Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

¹⁸ Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

¹⁹ Не даде ли ви Моисей закона? но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

²⁰ Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

²¹ Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.

²² Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

²³ Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

²⁴ Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

²⁵ Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

²⁶ Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

²⁷ Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

Read full chapter