1 В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

² Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

³ И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

⁴ И те си взеха жени моавки, <на които> името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

⁵ Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

⁶ След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

⁷ И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

⁸ Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене.

⁹ Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

¹⁰ И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

¹¹ Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

¹² Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове,

¹³ вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; <върнете се>, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

¹⁴ А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

¹⁵ Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.

¹⁶ А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

¹⁷ гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

¹⁸ И <Ноемин>, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

¹⁹ И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?

²⁰ А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.} наричайте ме Мара {Т.е., Горест.} защото Всесилният ме твърде огорчи.

²¹ Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

²² Така се върна Ноемин, и с нея снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

2 А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, многоимотен човек, от рода на Елимелеха, на име Вооз.

² И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя.

³ И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жетварите; и случи й се да попадне на нивата, която беше дал на Вооза, човекът от рода на Елимелеха.

⁴ И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!

⁵ Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена?

⁶ И слугата, настойникът на жетварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;

⁷ и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жетварите. И тъй тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.

⁸ Тогава Вооз рече на Рут: Чуеш ли, дъщерьо моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми.

⁹ Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели.

¹⁰ И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?

¹¹ А Вооз в отговор й рече: Каза ми се напълно всичко, що си сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.

¹² Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.

¹³ И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.

¹⁴ И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жетварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.

¹⁵ А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете;

¹⁶ и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате.

¹⁷ Така тя береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.

¹⁸ И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и <Рут> извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.

¹⁹ И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия <нива> бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.

²⁰ И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече й още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.

²¹ И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жетва.

²² И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момичета, и да те не срещат в друга нива.

²³ И така, тя се привърза при момичетата на Вооза, за да бере класове догде се свърши ечемичната жетва и пшеничната жетва; и седеше със свекърва си.

3 След това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?

² И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.

³ Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си.

⁴ И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.

⁵ А тя й рече: Всичко, що ми казваш, ще сторя.

⁶ И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й.

⁷ А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката от нозете му и легна.

⁸ И около среднощ човекът се стресна и обърна; и, ето, жена лежеше при нозете му.

⁹ И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си< ми> близък сродник.

¹⁰ А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.

¹¹ И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.

¹² И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене.

¹³ Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава <заклевам се> в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.

¹⁴ И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.

¹⁵ Рече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест <мери> ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.

¹⁶ И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти <стана>, дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.

¹⁷ Каза още: Даде ми тия шест <мери> ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.

¹⁸ А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата <още> днес.

4 И Вооз възлезе на портата и седна там; и, ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.

² Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И те седнаха.

³ После рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брата ни Елимелеха;

⁴ а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред седящите тука, пред старейшините на людете ми. Ако щеш да го откупиш като сродник, откупи го; но, ако не щеш да го откупиш, кажи ми, за да зная; защото освен тебе, няма друг да го откупи, като сродник; и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го откупя.

⁵ И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.

⁶ Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя <нивата>.

⁷ А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израиля, ето що беше <обичаят>: човекът изуваше обувката си, та я даваше на ближния си; и така се свидетелствуваше в Израиля.

⁸ За това, сродникът като каза на Вооза: Купи го ти за себе си, изу си обувката.

⁹ Тогава Вооз каза на старейшините и на всичките люде: Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, що беше Елимелехово и всичко що беше Хелеоново и Маалоново.

¹⁰ А още и моавката Рут Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес.

¹¹ И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините рекоха: Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрата, и да бъдеш знаменит във Витлеем;

¹² и от потомството, което Господ ще ти даде от тая млада жена, нека бъде домът ти като дома на Фареса, когото Тамар роди на Юда.

¹³ И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син.

¹⁴ И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля.

¹⁵ Тоя <син> ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина.

¹⁶ И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница.

¹⁷ И съседките му дадоха име казвайки: Син се роди на Ноемин. И нарекоха го Овид; той е баща на Есея, Давидовия баща.

¹⁸ И ето, Фаресовото родословие: Фарес роди Есрона,

¹⁹ Есрон роди Арама, Арам роди Аминадава,

²⁰ Аминадав роди Наасона, Наасон роди Салмона,

²¹ Салмон роди Вооза, Вооз роди Овида,

²² Овид роди Есея, а Есей роди Давида.

8 И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>,

² и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

³ И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

⁴ И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

⁵ Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

⁶ А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

⁷ Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

⁸ А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹ А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча.

¹⁰ Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

¹¹ Прочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово.

¹² А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

¹³ <Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

¹⁴ Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

¹⁵ А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

¹⁶ И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

¹⁷ Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

¹⁸ Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

¹⁹ И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

²⁰ И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

²¹ А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

²² А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

²³ А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и <вълните> ги заплашваха така щото бяха в опасност.

²⁴ И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

²⁵ И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

Read full chapter