54 (По слав. 53). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас {1 Цар. 23:19. 26:1.}. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме.

² Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми,

³ Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).

⁴ Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.

⁵ Той ще въздаде злото върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги,

⁶ Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще словословя името Ти, Господи, защото е благо.

⁷ Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло <повалянето> на неприятелите ми.

55 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.

² Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;

³ Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,

⁴ Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;

⁵ Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.

⁶ И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.

⁷ Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).

⁸ Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.

⁹ Опропасти <ги>, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.

¹⁰ Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;

¹¹ Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.

¹² Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;

¹³ Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.

¹⁴ Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.

¹⁵ Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им <има> злодейство.

¹⁶ Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.

¹⁷ Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.

¹⁸ Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.

¹⁹ Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). <Ще съкруши човеците>, които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.

²⁰ Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.

²¹ Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.

²² Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

²³ Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.

56 (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

² Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

³ Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.

⁴ Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?

⁵ Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

⁶ Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

⁷ Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

⁸ Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те <записани> в Твоята книга?

⁹ Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

¹⁰ Чрез Бога ще хваля думите <Му;> Чрез Господа ще хваля думите <Му>.

¹¹ На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?

¹² Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.

¹³ Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли <да избавиш и> нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

3 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

² Много във всяко отношение, а първо, защото на <юдеите> се повериха Божествените писания.

³ Понеже, ако някои бяха без вяра, що <от това?> тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

⁴ Да не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".

⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

⁶ Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

⁷ Обаче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

⁸ И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо.

⁹ Тогава що <следва>? Имаме ли ние някакво предимство <над езичниците>? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

¹⁰ Както е писано: - "Няма праведен ни един;

¹¹ Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

¹² Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

¹³ "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".

¹⁴ "Техните уста са пълни с клевета и горест".

¹⁵ "Нозете им бързат да проливат кръв;

¹⁶ Опустошение и разорение има в пътищата им;

¹⁷ И те не знаят пътя на мира",

¹⁸ "Пред очите им няма страх от Бога".

¹⁹ А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

²⁰ Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела <изисквани> от закона, понеже чрез закона <става само> познаването на греха.

²¹ А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

²² сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

²³ Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

²⁴ а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

²⁵ Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

²⁶ за да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

²⁷ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? <чрез закона> на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

²⁸ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

²⁹ Или Бог е <Бог> само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците <е>.

³⁰ Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

³¹ Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.