131 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

² Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, <Така> душата ми е при мене като отбито дете.

³ Израилю, надей се на Господа От сега и до века.

138 (По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

² Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

³ В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

⁴ Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

⁵ Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

⁶ Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

⁷ Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

⁸ Господ ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.

² Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

³ Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

⁴ Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

⁵ Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

⁶ <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

⁷ Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

⁸ Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

⁹ <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,

¹⁰ И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

¹¹ Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,

¹² То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.

¹³ Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

¹⁴ Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.

¹⁵ Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.

¹⁶ Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

¹⁷ И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

¹⁸ <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

¹⁹ Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

²⁰ Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.

²¹ Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

²² Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.

²³ Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

²⁴ И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

143 (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си <и> според правдата Си.

² И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив <човек>.

³ Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които <са> отдавна умрели.

⁴ Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.

⁵ Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.

⁶ Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми <жадува> за Тебе като безводна земя. (Села).

⁷ Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.

⁸ Дай ми да чуя рано <гласа на> милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.

⁹ Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.

¹⁰ Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.

¹¹ Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.

¹² И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.

144 (По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

² <Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

³ Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

⁴ Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

⁵ Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

⁶ Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

⁷ Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

⁸ Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

⁹ Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

¹⁰ Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

¹¹ Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

¹² Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

¹³ <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

¹⁴ <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

¹⁵ <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

145 (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски, азбучен псалом. Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю <мой>, И ще благославям Твоето име от века и до века.

² Всеки ден ще Те благославям, И ще хваля Твоето име от века и до века.

³ Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо.

⁴ Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество,

⁵ Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела;

⁶ И <когато> човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие.

⁷ Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда.

⁸ Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

⁹ Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения.

¹⁰ Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят;

¹¹ Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество,

¹² За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство.

¹³ Твоето царство е вечно, И владичеството Ти <трае> през всички родове.

¹⁴ Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени.

¹⁵ Очите на всичките гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време.

¹⁶ Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо.

¹⁷ Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела.

¹⁸ Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.

¹⁹ Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им, и ги избавя.

²⁰ Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви.

²¹ Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.