6 Слушайте сега що казва Господ. Стани, <ми казва Той>, съди се пред планините, И нека чуят хълмите гласа ти, <като им кажеш>:

² Планини, и вие, твърди основи на земята, Слушайте спора Господен; Защото Господ има спор с людете си, И ще се съди с Израиля.

³ Люде Мои, що ви сторих? И с какво ви досадих? Заявявайте против Мене.

⁴ Защото Аз ви възведох из Египетската земя, Избавих ви от дома на робството, И пратих пред вас Моисея, Аарона, и Мариам.

⁵ Люде мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак, И какво му отговори Валаам Веоровият син; <Спомнете си всичко станало> между Ситим и Галгал, За да познаете справедливите дела Господни.

⁶ С какво да дойда пред Господа, И се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни телци?

⁷ Ще благоволи ли Господ в хиляди овни, <Или> в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, Плода на утробата си за греха на душата си?

⁸ Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?

⁹ Гласът Господен вика към града, И мъдрият <човек> ще се бои от името Ти; Слушайте тоягата и Онзи, Който я е определил.

¹⁰ Намират ли се още съкровищата <спечелени> с нечестие В дома на нечестивия, И омразната недостатъчна мярка?

¹¹ Да оправдая ли <града> гдето има неверни везни И мешец с измамливи грамове?

¹² Защото богаташите му са пълни с насилие, Жителите му лъжат, И езикът им в устата им е измамлив.

¹³ Затова и Аз като те поразих с люта рана, Ще те запустя поради греховете ти.

¹⁴ Ще ядеш, но няма да се насищаш, И гладуването ти <ще остане> във вътрешностите ти; Ще прибереш <стоките си>, но няма да <ги> отнесеш, И каквото отнесеш ще го предам на меч.

¹⁵ Ти ще сееш, но няма да жънеш, Ще изстискаш маслини, Но няма да се мажеш с масло, <Ще изстискаш> <и> гроздовата беритба, Но няма да пиеш вино.

¹⁶ Защото се опазват повеленията на Амрия, И всичките дела на Ахаавовия дом, И ходите по техните мъдрувания; Затова ще те предам на погибел, И жителите ти на подсвиркване; И вие ще носите укора <произнесен> против людете Ми.

7 Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае.

² Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.

³ Двете им ръце <се простират> към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата <мисъл> на душата си; Така те заедно тъкат <работата>.

⁴ Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е <по-бодлив> от трънен плет; Денят <предсказан> от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.

⁵ Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;

⁶ Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.

⁷ Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

⁸ Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.

⁹ Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.

¹⁰ Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

¹¹ <Иде> ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.

¹² В същия ден ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и <от> планина до планина.

¹³ При все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.

¹⁴ Паси людете Си с жезъла Си, Стадото, Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.

¹⁵ Ще му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.

¹⁶ Народите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.

¹⁷ Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.

¹⁸ Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението На останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно <да показва> милост.

¹⁹ Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

²⁰ Ще покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни. {В изданието от 1940 г. ст.20 е част от ст.19 - печатна грешка.}

13 И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.

² И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като <крака> на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.

³ И <видях> една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена <отиде> след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

⁴ поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?

⁵ И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.

⁶ И отвори устата си <да изрече> хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.

⁷ И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.

⁸ И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, <всеки>, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

⁹ Ако има човек ухо нека слуша.

¹⁰ Ако някой <завежда> в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е< нужно> търпението и вярата на светиите.

¹¹ И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.

¹² Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

¹³ И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.

¹⁴ И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

¹⁵ И позволи <му> се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.

¹⁶ И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;

¹⁷ за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

¹⁸ Тук е <нужно> мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.