Add parallel Print Page Options

22 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16 И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

26 също и вторият и третият, до седмият.

27 А подир всички умря и жената.

28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.

29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

32 "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

38 Това е голямата и първа заповед.

39 А втора, подобна< на нея>, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

44 "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

12 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.

Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

14 И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

20 Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

24 Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31 А ето втората [подобна на нея] <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;

33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.