14 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, <който се носеше> за Исуса;

² и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

³ Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

⁴ понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

⁵ И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

⁶ А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред <събраните> и угоди на Ирода.

⁷ Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

⁸ А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

⁹ Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

¹⁰ И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

¹¹ И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

¹² А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

¹³ И Исус, като чу <това>, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

¹⁴ И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

¹⁵ А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

¹⁶ А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

¹⁷ А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

¹⁸ А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

¹⁹ Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

²⁰ И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

²¹ А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

²² И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

²³ И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

²⁴ А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

²⁵ А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

²⁶ И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

²⁷ А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

²⁸ И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

²⁹ А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

³⁰ Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

³¹ И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

³² И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

³³ А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

³⁴ И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя.

³⁵ И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

³⁶ и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

6 И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

² И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

³ Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

⁴ А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

⁵ И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

⁶ И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

⁷ И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

⁸ И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

⁹ но да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи.

¹⁰ И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

¹¹ И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

¹² И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят.

¹³ И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

¹⁴ И цяр Ирод чу за <Исуса>, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

¹⁵ А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от <старовременните> пророци.

¹⁶ Но Ирод, като чу за <Него>, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

¹⁷ Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

¹⁸ Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

¹⁹ А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

²⁰ защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

²¹ И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

²² и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

²³ И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми.

²⁴ А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

²⁵ И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

²⁶ И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

²⁷ И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

²⁸ и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

²⁹ И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

³⁰ И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

³¹ И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

³² И отидоха с ладията на уединено място на саме.

³³ А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

³⁴ И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

³⁵ И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

³⁶ разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

³⁷ А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

³⁸ А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

³⁹ И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

⁴⁰ И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

⁴¹ И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

⁴² И всички ядоха и се наситиха.

⁴³ И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

⁴⁴ А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

⁴⁵ И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

⁴⁶ И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

⁴⁷ И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

⁴⁸ И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

⁴⁹ А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

⁵⁰ защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

⁵¹ И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

⁵² Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

⁵³ И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

⁵⁴ И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха;

⁵⁵ и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

⁵⁶ И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.

9 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

² И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

³ И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

⁴ И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте <на път>.

⁵ И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

⁶ И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.

⁷ А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

⁸ други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

⁹ И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

¹⁰ И като се върнаха апостолите, разказаха на <Исуса> все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.

¹¹ А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

¹² И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

¹³ Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

¹⁴ (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

¹⁵ Те сториха така и накараха всички да насядат.

¹⁶ А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

¹⁷ И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

Read full chapter