4 А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:

² Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,

³ и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.

⁴ Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;

⁵ и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,

⁶ за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?

⁷ - Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато <ковчегът> преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

⁸ Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха.

⁹ Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.

¹⁰ А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.

¹¹ А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.

¹² И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;

¹³ около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.

¹⁴ В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му.

¹⁵ Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

¹⁶ Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.

¹⁷ И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.

¹⁸ А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред.

¹⁹ На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.

²⁰ И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.

²¹ Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?

²² ( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;

²³ защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,

²⁴ за да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.

5 А когато всичките аморейски царе, които бяха оттатък Иордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ пресуши водата на Иордан пред израилтяните догде преминаха, сърцата им се стопиха, и душа не остана в тях поради израилтяните.

² В това време Господ рече на Исуса: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път.

³ И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на <мястото> Хълм на краекожията.

⁴ А ето причината, по която Исус извърши обрязването: всичките мъжки, които излязоха из Египет, всичките военни мъже, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет;

⁵ и всичките люде, които излязоха, бяха обрязани; а всичките люде, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет, не бяха обрязани.

⁶ Защото израилтяните ходиха четиридесет години по пустинята, догде се изтребиха всичките люде, излезли из Египет военни мъже, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ беше се клел на бащите им, че ще ни я даде, земя гдето текат мляко и мед.

⁷ А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязали по пътя.

⁸ И като се обрязаха всичките люде, седяха на местата си в стана догде оздравяха.

⁹ Тогава Господ рече на Исуса: Днес отнех от вас египетския позор. За това онова място се нарича Галгал, {Т.е. Търкаляне.} <както се казва> и до днес.

¹⁰ А израилтяните разположиха стан в Галгал, и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на ерихонските полета.

¹¹ И на сутринта на пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено <жито>.

¹² А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.

¹³ И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?

¹⁴ А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповядва Господарят ми на слугата си?

¹⁵ А Военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето. И Исус стори така.

6 (А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше).

² И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.

³ Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена.

⁴ И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.

⁵ И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на мястото си, и людете нека вървят всеки право напред.

⁶ Тогава Исус Навиевият син повика свещениците и рече им: Дигнете ковчега на завета, и седем свещеника нека държат седем гръмливи тръби пред Господния ковчег.

⁷ Рече на людете: Минете та обиколете града; а въоръжените нека заминат пред Господния ковчег.

⁸ И тъй, след като говори Исус на людете, седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби пред Господа минаха, и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет вървеше подире им.

⁹ И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража следваше зад ковчега, докато <свещениците> свиреха с тръбите като вървяха.

¹⁰ А Исус заповяда на людете, като каза: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате; тогава извикайте.

¹¹ И тъй, направи да обиколи Господният ковчег около града еднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в стана.

¹² И на сутринта Исус стана рано, и свещениците дигнаха Господния ковчег,

¹³ И седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег, като ходеха и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше подир Господния ковчег, докато <свещениците> свиреха с тръбите като вървяха.

¹⁴ И тъй на втория ден обиколиха града еднъж и се върнаха в стана така правеха шест дена.

¹⁵ А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти.

¹⁶ И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града.

¹⁷ И градът и всичко що е в него ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме.

¹⁸ Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите.

¹⁹ Всичкото сребро и злато, и медните и железните съдове, са посветени Господу; да се внесат в Господното съкровище.

²⁰ И тъй, людете извикаха и <свещениците> свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на мястото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.

²¹ И обрекоха на изтребление с острото на ножа всичките в града, мъже и жени, млади и стари, и говеда, овци и осли.

²² Тогава Исус каза на двамата мъже, които бяха съгледали земята: Влезте в къщата на блудницата и изведете от там жената и всичко каквото има, според както й се заклехте.

²³ И тъй, като влязоха младежите, шпионите, изведоха Раав, баща й, майка й, братята й и всичко що имаше; изведоха и всичките й роднини, и туриха ги вън от Израилевия стан.

²⁴ И града и всичко в него изгориха с огън; само среброто и златото и медните и железните съдове туриха в съкровището на Господния дом.

²⁵ А блудницата Раав и бащиното й семейство, и всичко що имаше тя, Исус остави живи и тя живее всред Израиля до днес, защото скри пратениците, които Исус проводи да съгледат Ерихон.

²⁶ В онова време Исус се закле, като каза: Проклет пред Господа оня човек, който стане да съгради тоя град Ерихон; със <смъртта на> първородния си <син> ще тури основите му, и със <смъртта на> най-младия си <син> ще постави портите му.

²⁷ Така Господ беше с Исуса; и името му се прочу по цялата земя.

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

² както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на <евангелското> слово,

³ видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред <за това>, почтени Теофиле,

⁴ за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

⁵ В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

⁶ Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

⁷ И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

⁸ И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

⁹ по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

¹⁰ И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

¹¹ И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

¹² И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

¹³ Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

¹⁴ <Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

¹⁵ Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

¹⁶ И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

¹⁷ Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

¹⁸ А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

¹⁹ Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

²⁰ И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

Read full chapter