27 Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

² Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

³ вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

⁴ та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

⁵ А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

⁶ Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:

⁷ Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.

⁸ Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

⁹ Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

¹⁰ и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

¹¹ Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

¹² Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

¹³ А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси.

¹⁴ И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

¹⁵ После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова.

¹⁶ И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

¹⁷ Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

¹⁸ И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

¹⁹ И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.

²⁰ Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

²¹ Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не.

²² И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

²³ И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.

²⁴ И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз.

²⁵ Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

²⁶ А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

²⁷ И той се приближи та го целуна; и <Исаак> помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ.

²⁸ Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.

²⁹ Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

³⁰ Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.

³¹ Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

³² А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.

³³ Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде.

³⁴ Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

³⁵ А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

³⁶ И рече <Исав>: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

³⁷ А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?

³⁸ И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

³⁹ Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;

⁴⁰ С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

⁴¹ И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

⁴² И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

⁴³ Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,

⁴⁴ и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, -

⁴⁵ доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

⁴⁶ И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

28 Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

² Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

³ И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

⁴ и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

⁵ Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

⁶ А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

⁷ и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам;

⁸ и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

⁹ то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

¹⁰ Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

¹¹ И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

¹² И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

¹³ И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.

¹⁴ Твоето потомство ще бъде <многочислено>, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

¹⁵ Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

¹⁶ А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

¹⁷ И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

¹⁸ На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

¹⁹ И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз.

²⁰ Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

²¹ така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

²² и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

¹⁸ И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд <езерото>.

¹⁹ И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

²⁰ Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

²¹ А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

²² Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

²³ И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

²⁴ И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

²⁵ Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

²⁶ А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.

²⁷ А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

²⁸ И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

²⁹ И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

³⁰ А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

³¹ И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

³² И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

³³ А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

³⁴ И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.

Read full chapter