Add parallel Print Page Options

Тогава цар Дарий издаде указ, та претърсиха в помещенията на архивите, гдето се полагаха съкровищата във Вавилон;

и намери се в Ахмета, в палата, който е в областта на мидяните, един свитък, в който имаше един такъв летопис: -

В първата година на цар Кира, цар Кир издаде указ <както следва>: За Божия дом в Ерусалим: Нека се построи домът, мястото гдето се принасят жертви, и да се положат здраво основите му; височината му да бъде шестдесет лакътя, широчината му шестдесет лакътя,

с три реда големи камъни и един ред нови дървета; и разноските да се дадат от царския дом.

Също и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор взе от храма, който бе в Ерусалим, та ги донесе във Вавилон, нека се дадат назад и да се повърнат на храма в Ерусалим, всяка на мястото си, и да се положат в Божия дом.

Сега, прочее, областни управителю отвъд реката Татанае, Сетар-вознае, и съслужителите ви афарсахците, които сте отвъд реката, отдалечете се от там.

Не спъвайте работата по тоя Божий дом; областният управител на юдеите и старейшините на юдеите нека построят тоя Божия дом на мястото му.

При туй, относно онова, що трябва да направите за тия старейшини на юдеите, за построяването на тоя Божий дом, издавам указ да се дадат незабавно от царския имот, от данъка на <жителите> отвъд реката, разноските на тия човеци, за да не бъдат възпрепятствувани.

И каквото би им потрябвало, било телци, овни, или агнета, за всеизгарянията на небесния Бог, <тоже> жито, сол, вино, или дървено масло, според искането на свещениците, които са в Ерусалим, нека им се дават всеки ден непременно,

10 за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог, и да се молят за живота на царя и на синовете му.

11 Издавам още и указ, щото на всеки, който би изменил тая заповед, по тая причина, да се изкърти греда от къщата му та да се изправи, и той да се обеси на нея, и къщата му да стане на бунище.

12 И Бог, Който е настанил името Си там, нека изтреби всички царе и племена, които биха прострели ръка, за да изменят <тая заповед>, та да се събори тоя Божий дом, който е в Ерусалим. Аз Дарий издадох указа; нека се изпълни незабавно.

13 Тогава областният управител отсам реката Татанае, и Сетар-вознай, и съслужителите им направиха незабавно така както бе заповядано от цар Дария.

14 И юдейските старейшини градяха успешно, <насърчавани> чрез пророкуването на пророк Агея и на Захария, Идовия син. Те градиха и свършиха, според заповедта на Израилевия Бог, и според указа на персийския цар Кир, и Дарий, и Артаксеркс.

15 Така тоя дом се свърши на третия ден от месец Адар, в шестата година от царуването на цар Дария.

16 И израилтяните, свещениците, левитите и останалите от завърналите се от плена, пазиха с веселие посвещението на тоя Божий дом.

17 За посвещението на тоя Божий дом принесоха сто юнеца, двеста овена и четиристотин агнета, а в принос за грях за целия Израил, дванадесет козела, според числото на Израилевите племена,

18 И поставиха свещениците в чиновете им, и левитите в отредите им, за Божията служба, която се върши в Ерусалим, според предписаното в Моисеевата книга.

19 И завърналите се от плена направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец;

20 защото свещениците и левитите бяха се очистили единодушно, та те всички бяха чисти; <и левитите> заклаха пасхата за всички завърнали се от плена, и за братята си свещениците, и за себе си.

21 И завърналите се от плена израилтяни, и всички, които се бяха отлъчили от нечистотата на народите на земята <и се бяха присъединили> към тях, за да търсят Господа Израилевия Бог, ядоха <пасхата>,

22 и пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с веселие; защото Господ ги развесели, като бе обърнал към тях сърцето на асирийския цар, за да укрепи ръцете им в делото на дома на Бога, Израилевия Бог.

След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, <дойде> Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,

син на Селума, син на Садока син на Ахитова,

син на Амария, син на Азария син на Мераиота,

син на Зария, син на Озия, син на Вукия,

син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.

Тоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него <за добро>.

Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.

<Ездра> стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.

Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден, от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

10 Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.

11 А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника <вещ> в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля: -

12 Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника <вещ> в закона на небесния Бог, съвършен <мир>, и прочее.

13 Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.

14 Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,

15 и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,

16 както и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,

17 затова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.

18 И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.

19 И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.

20 И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.

21 И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът <вещ> в закона на небесния Бог, да се дава веднага,

22 до сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено <количество> сол.

23 Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.

24 При това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност.

25 И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.

26 И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.

27 Благословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава <мисъл> в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,

28 и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене <за добро>, аз се ободрих, и събрах от Израиля <някои> по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.

А ето началниците на бащините им <домове>, ето и родословието, на ония, които възлязоха с мене от Вавилон в царуването на цар Артаксеркса.

От Финеесовите потомци, Гирсон; от Итамаровите потомци, Даниил; от Давидовите потомци, Хатус.

От потомците на Сехания, из Фаросовите потомци, Захария, и с него се преброиха по родословието на мъжките сто и петдесет души.

От Фаат-моавовите потомци, Зараиевият син Елиоинай, и с него двеста души от мъжки пол.

От Сеханиевите потомци, Яазииловият син, и с него триста души от мъжки пол.

От Адиновите потомци, Ионатановият син Евед, и с него петдесет души от мъжки пол.

От Еламовите потомци, Готолиевият син Исаия, и с него седемдесет души от мъжки пол.

От Сефатиевите потомци, Михаиловият син Зевадия, и с него осемдесет души от мъжки пол.

От Иоавовите потомци, Ехииловият син Авдия, и с него двеста и осемнадесет души от мъжки пол.

10 От Селомитовите потомци, Иосифиевият син, и с него сто и шестдесет души от мъжки пол.

11 От Виваевите {В изданието от 1940 г. Винаевите, печатна грешка.} потомци, Захария Виваевият син, и с него двадесет и осем души от мъжки пол.

12 От Азгадовите потомци, Иоанан Акатановият син, и с него сто и десет души от мъжки пол.

13 От послешните, Адоникамовите потомци, <следните>, чиито имена са: Елифалет, Еиил и Семаия, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

14 А от Вагуевите потомци, Утай и Завуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

15 Тия събрах при реката, която тече към Аава, и там се разположихме в стан три дни; а като прегледах людете и свещениците, не намерих там ни един от потомците на Левия.

16 Тогава пратих за по-видните човеци Елиезера, Ариила, Семаия, Елнатана, Ярива, Елнатана, Натана, Захария и Месулама, и за благоразумните мъже Иоярива и Елнатана,

17 и дадох им поръчка до началника на мястото Касифия, Идо; и казах им какво да казват на Идо и на братята му нетинимите на мястото Касифия, да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.

18 И понеже добрата ръка на нашия Бог беше над нас, те ни доведоха един разумен човек от потомците на Маалия, син на Левия, син на Израиля; също и Саравия със синовете му и братята му, осемнадесет души;

19 и Асавия, и с него Исаия от Мерариевите потомци, братята му и синовете им, двадесет души;

20 и от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, двеста и двадесет нетиними. Всички тия бяха споменати по име.

21 Тогава прогласих пост там при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот.

22 Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.

23 Постихме, прочее, и молихме се на нашия Бог за това, и Той ни послуша.

24 Тогава отделих дванадесет от главните свещеници - Саравия, Асавия, и с тях десет от братята им -

25 и претеглих им среброто, златото и вещите, които царят, съветниците му и първенците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха дали в принос за дома на нашия Бог;

26 претеглих, прочее, в ръката им шестстотин и петдесет таланти сребро, сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато,

27 двадесет златни паници, хиляда драхми на тегло, и два съда от добра лъскава мед, скъпоценни като злато.

28 И рекох им: Вие сте свети Господу, и вещите са свети; защото среброто и златото са доброволен принос на Господа Бога на бащите ви;

29 внимавайте, <прочее>, и пазете ги докле ги претеглите пред по-първите от свещениците и левитите и началниците на Израилевите бащини <домове> в Ерусалим, в стаите на Господния дом.

30 И тъй, свещениците и левитите приеха среброто, златото и вещите в размер на това тегло, за да ги донесат в Ерусалим в дома на нашия Бог.

31 Тогава на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог бе над нас за <добро>, та ни избави от неприятелска ръка и от причакващи по пътя.

32 И като стигнахме в Ерусалим, седяхме там три дни.

33 А на четвъртия ден, в дома на нашия Бог, среброто, златото и вещите се претеглиха в ръката на Меримота, син на свещеник Урия, с когото бе Елеазар Финеесовият син, и с тях левитите Иозавад, Исусовият син и Ноадия, Вануевият син, -

34 всичко <се предаде> под брой и по тегло; и цялото тегло се записа в същото време.

35 Завърналите се от плен, които бяха дошли от заточение, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог, дванадесет юнци за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета, и дванадесет козела в принос за грях, всички тия във всеизгаряния на Господа.

36 И предадоха царските поръчки на царските сатрапи {Т.е. Главни управители.} и на областните управители отсам реката; и те помагаха на людете и на Божия дом.

21 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.

Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.

Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.

И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.

10 Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.

11 Затова Симон Петър се качи на <ладията> та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

12 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ).

13 Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.

14 Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото <Ме любят> тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.

17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: <Обичаш> ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

19 А това рече като означаваше с каква смърт <Петър> щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а <на> този какво <ще стане>?

22 Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, <който> и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

25 Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].