34 След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.

² Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.

³ Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

⁴ И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

⁵ И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

⁶ Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

⁷ Който пази милост за хиляди <поколения>, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява <виновния>, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

⁸ Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

⁹ и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

¹⁰ И <Господ му> каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

¹¹ Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

¹² но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас.

¹³ Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

¹⁴ защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

¹⁵ <Внимавай> да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;

¹⁶ и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та <тия> техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

¹⁷ Да не си направиш леяни богове.

¹⁸ Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

¹⁹ Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

²⁰ А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

²¹ Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: <даже> и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

²² И да пазиш празника на седмиците, <то ест>, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

²³ Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

²⁴ Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

²⁵ Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане <нещо от> жертвата на пасхалния <празник> до утринта,

²⁶ Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

²⁷ Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

²⁸ И <Моисей> стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И <Господ> написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.

²⁹ И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с <Бога>.

³⁰ Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

³¹ За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.

³² След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

³³ И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

³⁴ Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.

³⁵ И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с <Господа>.

35 Подир това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите.

² Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви.

³ В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си.

⁴ Моисей още говори на цялото общество израилтяни, казвайки: Ето какво заповяда Господ, като каза:

⁵ Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа; злато, сребро и мед,

⁶ синьо, мораво, червено, висон и козина,

⁷ червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, ситимово дърво,

⁸ масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,

⁹ ониксови камъни, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.

¹⁰ И всеки между вас, който има мъдро сърце, нека дойде, та да се направи всичко, което заповяда Господ:

¹¹ скинията, покривката й, покривалото й, куките й, дъските й, лостовете й, стълбовете й и подложките й;

¹² ковчега и върлините му, умилостивилището, и закривателната завеса;

¹³ трапезата и върлините й с всичките й прибори, и хлябът за <постоянно> приношение;

¹⁴ тоже и светилника за осветление с приборите му, светилата му, и маслото за осветление;

¹⁵ кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния темян, входната покривка за входа на скинията;

¹⁶ олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му;

¹⁷ завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и закривката за дворния вход;

¹⁸ коловете за скинията и клоновете за двора с въжата им;

¹⁹ служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона, и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват.

²⁰ Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице.

²¹ И <пак> дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за светите одежди.

²² Дойдоха, мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста и всякакви златни неща, - както и всички, които принесоха <какъв да бил> златен принос Господу.

²³ И всеки, у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, принесоха ги.

²⁴ Всички, които можаха да направят принос от сребро и мед, принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каква да било работа на службата, принесоха ги.

²⁵ Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона.

²⁶ Всичките жени, чието сърце ги пробуждаше и, които умееха, предяха козината.

²⁷ А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника,

²⁸ и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния темян.

²⁹ Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи.

³⁰ Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе,

³¹ и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене,

³² за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед;

³³ да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа.

³⁴ И той тури в неговото сърце, и в <сърцето> на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават.

³⁵ Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, <с една дума, работа> на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия.

²³ В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

²⁴ Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

²⁵ А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

²⁶ също и вторият и третият, до седмият.

²⁷ А подир всички умря и жената.

²⁸ И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.

²⁹ А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

³⁰ Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

³¹ А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

³² "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

³³ И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

³⁴ А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

³⁵ И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

³⁶ Учителю, коя е голямата заповед в закона?

³⁷ А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

³⁸ Това е голямата и първа заповед.

³⁹ А втора, подобна< на нея>, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

⁴⁰ На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

⁴¹ И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

⁴² Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

⁴³ Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

⁴⁴ "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

⁴⁵ Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

⁴⁶ И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

Read full chapter