20 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

² И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.

³ И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

Read full chapter

1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен <да проповядва> благовестието от Бога,

² (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

³ за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

⁴ а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

⁵ чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да <привеждаме> в послушност към вярата <човеци> от всичките народи;

⁶ между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

⁷ до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

⁸ Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

⁹ Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

¹⁰ молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

¹¹ Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

¹² то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, <която е и> ваша и моя,

¹³ И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

¹⁴ Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

¹⁵ и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

¹⁶ Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

¹⁷ Защото в него се открива правдата, <която е> от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

¹⁸ Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

¹⁹ Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

²⁰ Понеже от създанието на <света> {В изданието от 1940 г. "света" липсва.} това, което е невидимо у Него, <сиреч> вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, <човеците> остават без извинение.

²¹ Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито <Му> благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

²² Като се представяха за мъдри, те глупееха,

²³ и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

²⁴ Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -

²⁵ те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

²⁶ Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на <тялото> в противоестествено.

²⁷ Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

²⁸ И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

²⁹ изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

³⁰ шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите <си>,

³¹ безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

³² които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

2 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

² А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

³ И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

⁴ Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?

⁵ а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

⁶ Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁷ вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁸ а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁹ скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,

¹⁰ а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.

¹¹ Понеже Бог не гледа на лице.

¹² Защото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

¹³ Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

¹⁴ (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

¹⁵ по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

¹⁶ в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.

¹⁷ Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

¹⁸ знаеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;

¹⁹ <ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

²⁰ наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

²¹ тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

²² Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

²³ Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

²⁴ <Питам това>, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

²⁵ Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

²⁶ И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

²⁷ и оня, който <остане> в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан <закон> и обрязване, но си престъпник на закона?

²⁸ Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

²⁹ но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

3 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

² Много във всяко отношение, а първо, защото на <юдеите> се повериха Божествените писания.

³ Понеже, ако някои бяха без вяра, що <от това?> тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

⁴ Да не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".

⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

⁶ Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

⁷ Обаче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

⁸ И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо.

⁹ Тогава що <следва>? Имаме ли ние някакво предимство <над езичниците>? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

¹⁰ Както е писано: - "Няма праведен ни един;

¹¹ Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

¹² Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

¹³ "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".

¹⁴ "Техните уста са пълни с клевета и горест".

¹⁵ "Нозете им бързат да проливат кръв;

¹⁶ Опустошение и разорение има в пътищата им;

¹⁷ И те не знаят пътя на мира",

¹⁸ "Пред очите им няма страх от Бога".

¹⁹ А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

²⁰ Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела <изисквани> от закона, понеже чрез закона <става само> познаването на греха.

²¹ А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

²² сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

²³ Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

²⁴ а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

²⁵ Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

²⁶ за да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

²⁷ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? <чрез закона> на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

²⁸ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

²⁹ Или Бог е <Бог> само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците <е>.

³⁰ Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

³¹ Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.