6 След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, <на брой> тридесет хиляди души.

² И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, <дето се намираше>, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

³ И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

⁴ като Ахио вървеше пред ковчега, <а Оза край него> {Първата част от ст.4 се изоставя.}.

⁵ А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове <инструменти> от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.

⁶ А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря <ръката> <си> към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.

⁷ И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.

⁸ И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се нарича и> до днес.

⁹ И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

¹⁰ Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.

¹¹ И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

¹² Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.

¹³ И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени <телци>.

¹⁴ И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

¹⁵ Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

¹⁶ А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

¹⁷ И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.

¹⁸ И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.

¹⁹ И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера <вино> и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

²⁰ А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

²¹ А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.

²² И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.

²³ Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.

7 И като се настани царят в къщата си, и Господ беше го успокоил от всичките неприятели около него,

² царят каза на пророк Натана: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.

³ И Натан каза на царя: Иди, стори всичко, което е в сърцето ти; защото Господ е с тебе.

⁴ Но през същата нощ Господното слово дойде на Натана и рече:

⁵ Иди кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?

⁶ Защото от деня, когато изведох израилтяните от Египет дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил в шатър и в скиния.

⁷ Където и да съм ходил с всичките израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе людете Ми Израиля, да кажа: Защо не Ми построихте кедров дом?

⁸ Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давида: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми, на Израиля;

⁹ и съм бил с тебе навсякъде, гдето си ходил и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята.

¹⁰ И ще определя място за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече; и <тези които, вършат> нечестие няма вече да ги притесняват, както по-напред,

¹¹ и както от деня, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това, Господ ти явява, че Господ ще ти съгради дом.

¹² Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му.

¹³ Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.

¹⁴ Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга <каквато е> за мъже и с биения <каквито са> за човешкия род;

¹⁵ но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе.

¹⁶ И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века; престолът ти ще бъде утвърден до века.

¹⁷ И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

¹⁸ Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Иеова, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение?>

¹⁹ Но даже и това бе малко пред очите Ти, Господи Иеова; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и <даваш> това като закон на човеците, Господи Иеова!

²⁰ И какво повече може да Ти рече Давид? защото Ти, Господи Иеова, познаваш слугата Си.

²¹ Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си сторил всички тия велики дела, за да ги явиш на слугата Си.

²² Затова Ти си велик, Господи Боже; защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

²³ И кой друг народ на света е както Твоите люде, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, да ги направи именити, и да извърши за тях велики дела, и страшни дела за земята Ти, пред Твоите люде, които Ти си откупил за Себе Си от Египет, от народите, и от боговете им?

²⁴ Защото Ти си утвърдил людете Си Израиля за Себе Си, за да Ти бъдат люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

²⁵ И сега, Господи Боже, утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си, и за дома му, и стори както си говорил.

²⁶ И нека възвеличат името Ти до века, като казват: Господ на Силите е Бог над Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида,

²⁷ Защото Ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри на слугата Си, като каза: Ще ти съградя дом: затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тая молитва.

²⁸ И сега, Господи Иеова, Ти си Бог, и думите Ти са истинни, и Ти си обещал тия блага на слугата Си;

²⁹ сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века; защото Ти, Господи Иеова, Си говорил тия неща, и под Твоето благословение нека бъде благословен до века домът на слугата Ти.

8 След това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците.

² Порази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги, и плащаха данък.

³ Давид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато <последният> отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.

⁴ Давид му отне хиляда <колесници> и седемстотин конници {В оригинала тука: 1700 конници; а в <І Лет. 18:4>: 1000 колесници и 7000 конници.} и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници.

⁵ И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.

⁶ Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

⁷ И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.

⁸ И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед.

⁹ А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера,

¹⁰ тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер <често> воюваше против Тоя. И <Иорам> донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове;

¹¹ па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил <взето> от всичките народи, които беше покорил:

¹² от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите взети от совенския цар Ададезер, Реововия син.

¹³ И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта.

¹⁴ И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

¹⁵ Така Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.

¹⁶ А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

¹⁷ а Садок, Ахитововият син и Ахимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Сарая, секретар;

¹⁸ А Ванаия, Иодаевият син, беше <над> херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници.

15 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

² А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

³ И той им изговори тая притча, като каза:

⁴ Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

⁵ И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

⁶ И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

⁷ Казвам ви, че също така ще има <повече> радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

⁸ Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

⁹ И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

¹⁰ Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

Read full chapter