Второ Летописи 6-8

1940 Bulgarian Bible

6 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак;

² но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

³ После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

⁴ Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

⁵ От деня, когато изведох людете Си из Египетската земя, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж за да бъде вожд на людете Ми Израиля;

⁶ но избрах Ерусалим за да се настани името Ми там, и избрах Давида за да бъде над людете Ми Израиля;

⁷ И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

⁸ но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

⁹ Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.

¹⁰ Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

¹¹ И там турих ковчега, в който е заветът, който Господ направи с израилтяните.

¹² Тогава <Соломон> застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си.

¹³ (Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил всред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество). Той, прочее, простря ръцете си към небето и рече:

¹⁴ Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

¹⁵ Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! <това, което> си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както <се вижда> днес.

¹⁶ Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида баща ми, онова което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мен на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мене.

¹⁷ Сега, прочее, Господи Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давида.

¹⁸ Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

¹⁹ Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,

²⁰ за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към тоя дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

²¹ Слушай моленията на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място; да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

²² Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

²³ тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и въздай на беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.

²⁴ Ако людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, и се обърнат та изповядат Твоето име, и принесат молитва като се помолят пред Тебе в тоя дом,

²⁵ тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на тях и на бащите им.

²⁶ Когато се затвори небето, та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си понеже ги съкрушаваш,

²⁷ тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

²⁸ Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им, - каква да е язва или каква да е болест <ако се появи между тях, ->

²⁹ тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек или от всичките Ти люде Израиля, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,

³⁰ Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешкия род),

³¹ за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

³² А за чужденеца, още който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето велико име, и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, - когато дойдат та се помолят в тоя дом,

³³ тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом който построих.

³⁴ Ако людете Ти излязат на бой против неприятелите си, където би ги пратил Ти, и Ти се помолят <като се обърнат> към тоя град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,

³⁵ тогава послушай от небето молитвата им и моленето им, и защити правото им.

³⁶ Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или близка,

³⁷ и дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,

³⁸ и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници, и се помолят, <като се обърнат> към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

³⁹ тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им, и моленията им, защити правото им, и прости на людете Си, които са Ти съгрешили.

⁴⁰ Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти, и внимателни ушите Ти, към молитвата, която се принася на това място.

⁴¹ Стани, прочее, сега, Господи Боже, <влез> в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в блага.

⁴² Господи Боже, недей отблъсва лицето на помазаника Си; помни милостите, <които си показал към> слугата Си Давида.

7 Като свърши Соломон молението си, огън слезе от небето та изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома.

² И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му.

³ А всичките израилтяни, като видяха, че огънят слезе, и че Господната слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите <камъни> та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ защото милостта Му е до века.

⁴ Тогава царят и всичките люде принесоха жертви пред Господа.

⁵ Цар Соломон принесе в жертви двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките люде посветиха Божия дом.

⁶ И свещениците стояха според службите си, също и левитите с инструментите за песнопеене Господу, които цар Давид беше направил, за да славословят Господа, защото милостта Му е до века, когато Давид въздаваше хвала чрез тяхното служене; а свещениците тръбяха срещу тях; докато целият Израил стоеше.

⁷ Соломон освети и средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянията и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който Соломон бе направил, не можеше да побере всеизгарянието и хлебния принос и тлъстината.

⁸ По тоя начин Соломон и целият Израил с него, твърде голям събор <събран из местностите> от прохода на Емат до Египетския поток, пазеха в онова време празника седем дни.

⁹ А на осмия ден държаха тържествено събрание; защото пазеха посвещението на олтара седем дни и празника седем дни.

¹⁰ И на двадесет и третия ден от седмия месец <царят> изпрати людете в шатрите им с радостни и весели сърца за благостите, които Господ бе показал към Давида, към Соломона и към людете Си Израиля.

¹¹ Така Соломон свърши Господния дом и царската къща; всичко, каквото дойде в сърцето на Соломона да направи в Господния дом и в своята къща, свърши го благополучно.

¹² Тогава Господ се яви на Соломона през нощта и му каза: Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертви.

¹³ Ако заключа небето да не вали дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между людете Си,

¹⁴ и людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.

¹⁵ Сега очите Ми ще бъдат отворени, и ушите Ми внимателни, към молитвата, която се принася на това място.

¹⁶ Защото сега избрах и осветих тоя дом за да бъде името Ми в него до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

¹⁷ А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене както ходи баща ти Давид, и постъпваш напълно според както съм ти заповядал, и пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

¹⁸ тогава ще утвърдя престола на царството ти според завета, който направих с баща ти Давида, като рекох: Няма да ти липсва мъж да управлява Израиля.

¹⁹ Но ако се отклоните, ако оставите повеленията и заповедите, които поставих пред вас, и отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

²⁰ тогава ще ги изкореня от земята Си, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си, и ще го направя за поговорка и поругание между всичките племена.

²¹ А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки, който минава край него, ще се зачуди и ще рече: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

²² И ще отговарят: Понеже оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги изведе из Египетската земя, та се хванаха за други богове и им се поклониха и им послужиха, за това нанесе на тях всичкото това зло.

8 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи Господния дом и своята къща,

² Соломон съгради <изново> градовете, които Хирам му бе дал, и засели в тях израилтяни.

³ И Соломон отиде в Емат-сова и преодоля над него.

⁴ И съгради Тадмор в пустата <част над Юдовата> земя, и всичките градове за житниците, които съгради в Емат.

⁵ Съгради още горния Веторон и долния Веторон, градове укрепени със стени, порти и лостове,

⁶ и Ваалат и всичките градове, в които Соломон имаше житници, и всичките градове за колесниците, и градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

⁷ А относно всичките люде, които останаха от хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от Израиля,

⁸ от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не бяха изтребили, от тях Соломон събра набор <за задължителни работници, каквито са> и до днес.

⁹ Но от израилтяните Соломон не направи никого слуга за работата си; а те бяха военните мъже, и главните му военачалници, и началниците на колесниците му и на конниците му;

¹⁰ тоже те бяха главните началници, които имаше цар Соломон (двеста и петдесет души), които началствуваха над людете.

¹¹ Тогава Соломон възведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото рече: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давида, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са свети.

¹² Тогава Соломон <почна да> принася всеизгаряния Господу на Господния олтар, който бе издигнал пред трема,

¹³ като принасяше потребното за всеки ден според Моисеевата заповед, в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината, - на празника на безквасните <хлябове>, на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването.

¹⁴ И според наредбата на баща си Давида, постави отредите на свещениците на службата им, и левитите на заръчаното за тях, да пеят и да служат пред свещениците, според както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отредите им на всяка порта; защото такава бе заповедта от Божия човек Давид.

¹⁵ И в нищо не се отклониха от царската заповед относно свещениците и левитите, нито относно съкровищата.

¹⁶ А цялата Соломонова работа беше предварително приготвена, от деня, когато се положи основата на Господния дом докле се свърши. <Така> се свърши Господният дом.

¹⁷ Тогава Соломон отиде в Есион-гавер и в Елот, на морския бряг в едомската земя.

¹⁸ И Хирам му прати, под грижата на слугите си, кораби и опитни морски слуги, та отидоха със Соломоновите слуги в Офир; и от там взеха четиристотин и петдесет таланта злато та го донесоха на цар Соломона.