7 Тогава кириатиаримските мъже дойдоха та дигнаха Господния ковчег, и донесоха го в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазара, за да пази Господния ковчег.

² И от деня, когато ковчегът бе положен в Кириатиарим, мина се много време - двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа.

³ И Самуил говори на целия Израилев дом, казвайки: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете отсред себе си чуждите богове и астартите, та пригответе сърцата си за Господа и само Нему служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците.

⁴ Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите та служеха само на Господа.

⁵ После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа, и ще се помоля за вас Господу.

⁶ И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.

⁷ А като чуха филистимците, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израиля. Като чуха това, израилтяните уплашиха се от филистимците.

⁸ И израилтяните рекоха на Самуила: Не преставай да викаш за нас към Господа нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците.

⁹ За това, Самуил взе едно млечниче агне, та го принесе цяло всеизгаряне Господу; и Самуил извика към Господа за Израиля, и Господ го послуша;

¹⁰ защото, когато принасяше Самуил всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израиля, в същия ден Господ гръмна със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израиля.

¹¹ Израилевите мъже излязоха от Масфа, та гониха филистимците, и поразяваха ги до под Вет-хар.

¹² Тогава Самуил взе един камък та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер {Т.е., Камък на Помощ.}, като казваше: До тука ни помогна Господ.

¹³ Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила.

¹⁴ И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир.

¹⁵ И Самуил съдеше Израиля през всичките дни на живота си.

¹⁶ И всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израиля във всички тия места;

¹⁷ а <после> се връщаше в Рама, защото домът му беше там, па и там съдеше Израиля. Там издигна и олтар на Господа.

8 Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.

² Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.

³ Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха <та отиваха> след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.

⁴ Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха:

⁵ Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.

⁶ Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

⁷ А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.

⁸ Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе.

⁹ Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

¹⁰ Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.

¹¹ Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.

¹² И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и <ще ги поставя> да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.

¹³ Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.

¹⁴ И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.

¹⁵ Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.

¹⁶ И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.

¹⁷ Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.

¹⁸ В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.

¹⁹ Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,

²⁰ за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.

²¹ И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.

²² А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.

9 Имаше човек от Вениамина на име Кис, син на Авиила, син на Серора, син на Вехората, син на Афия, човек вениаминец, силен и храбър.

² А той имаше син на име Саул, отборен и твърде красив; между израилтяните нямаше човек по-красив от него; от рамената си и нагоре беше по-висок от всичките люде.

³ И ослиците на Сауловия баща се изгубиха; затова Кис каза на сина си Саула: Вземи сега със себе си един от слугите и стани та иди да търсиш ослиците.

⁴ И тъй, той мина през Ефремовата хълмиста земя, мина и през земята Салиса, но не ги намериха; после мина през земята Саалим, но и там ги нямаше; и заминаха през Вениаминовата земя, но не ги намериха.

⁵ А когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Ела да се върнем; да не би баща ми да престане <да се грижи> за ослиците, и да започне да мисли за нас.

⁶ А той му рече: Ето в тоя град има Божий човек, човек, който е на почит; всичко що казва непременно се сбъдва; да идем, прочее, там, негли би могъл да ни каже <нещо> за това, поради което пътуваме.

⁷ И Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? защото хлябът в съдовете ни се свърши, и няма подарък да занесем на Божия човек. Що имаме?

⁸ И слугата пак отговори на Саула, казвайки: Ето в ръката ми се намира четвърт сребърен сикъл, <който> ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.

⁹ (В старо време в Израиля, когато някой отиваше да се допита до Бога, думаше така: Елате да идем при гледача; защото оня, който се нарича пророк, се наричаше по-напред гледач).

¹⁰ Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; ела да идем. И тъй отидоха в града, гдето беше Божият човек.

¹¹ И като се изкачваха по нагорнището към града, намериха моми излезли да налеят вода и казаха им: Тук ли е гледачът?

¹² А те в отговор казаха им: Тук е; ето го пред тебе; побързай сега, защото днес дойде в града, понеже людете имат днес жертва на високото място.

¹³ Щом възлезете в града, ще го намерите преди да се изкачи на високото място да яде; защото людете не ядат до като не дойде той, понеже той благославя жертвата; след това поканените ядат. И тъй, качете се сега, защото около тоя час ще го намерите.

¹⁴ Прочее, те се изкачиха към града; и като влизаха в града, ето Самуил излизаше насреща им, за да се изкачи на високото място.

¹⁵ А Господ беше открил на Самуила, един ден преди да дойде Саул, като беше казал:

¹⁶ Утре около тоя час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш княз над людете Ми Израиля, и той ще избави людете Ми от ръката на филистимците; защото Аз погледнах благосклонно към людете Си, понеже викът им стигна до Мене.

¹⁷ И когато Самуил видя Саула, Господ му рече: Ето човекът, за когото ти говорих! Той ще началствува над людете Ми.

¹⁸ В същото време Саул се приближи до Самуила в портата и каза: Покажи ми, моля, где е къщата на гледача.

¹⁹ И Самуил в отговор рече на Саула: Аз съм гледачът; изкачвай се пред мене на високото място, за да ядете днес с мене; а утре ще те изпратя, и ще ти явя всичко, що имаш на сърцето си.

²⁰ А колкото за ослиците ти, които се изгубиха преди три дена, нямай грижа за тях, защото се намериха. И към кого е всичкото желание на Израиля? не е ли към тебе и към целия дом на баща ти?

²¹ А Саул в отговор рече: Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? и не е ли семейството ми най-малко от всичките семейства на Вениаминовото племе? Защо, прочее, ми говориш по тоя начин?

²² А Самуил взе Саула и слугата му та ги въведе в гостната стая, и даде им първото място между поканените, които бяха около тридесет души.

²³ Тогава Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти рекох: Пази това при себе си.

²⁴ И така, готвачът дигна бедрото и онова, що беше върху него та го сложи пред Саула. И <Самуил> рече: Ето запазеното; тури го пред себе си та яж, защото за тоя час то е било запазено за тебе след като рекох, че ще поканя людете. И тъй Саул яде със Самуила в оня ден.

²⁵ И като слязоха от високото място в града, <Самуил> се разговори със Саула на къщния покрив.

²⁶ И станаха рано; и около зазоряване Самуил повика Саула на къщния покрив, казвайки: Стани да те изпратя. И Саул стана, та излязоха вън двамата, той и Самуил.

²⁷ А като слизаха към градския край, Самуил каза на Саула: Заповядай на слугата да замине пред нас, (и той замина); а ти постой малко, за да ти известя Божието слово.

¹⁸ И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

¹⁹ А в отговор те рекоха: <Едни казват, че си> Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

²⁰ Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

²¹ А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

²² Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

²³ Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

²⁴ Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

²⁵ Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

²⁶ Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и <в славата> на Отца и на Своите ангели.

²⁷ А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

²⁸ И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

²⁹ И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му <стана> бяло <и> бляскаво.

³⁰ И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

³¹ които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

³² А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

³³ И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

³⁴ И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

³⁵ И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

³⁶ И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

Read full chapter