3 А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я <да живее> в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и на стената около Ерусалим.

² Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.

³ И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

⁴ И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

⁵ А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

⁶ А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

⁷ И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.}.

⁸ И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

⁹ Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

¹⁰ И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

¹¹ И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,

¹² ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

¹³ А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

¹⁴ И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

¹⁵ И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

¹⁶ Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.

¹⁷ И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих <като живеех> с нея в къщата.

¹⁸ И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме <сами> заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

¹⁹ И през нощта умрял синът на тая жена, понеже го налегнала.

²⁰ А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

²¹ И в зори като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

²² А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

²³ Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

²⁴ И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.

²⁵ И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

²⁶ Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

²⁷ Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тя е майка му.

²⁸ И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.

4 Цар Соломон, прочее, царуваше над целия Израил;

² и ето началниците, които той имаше: Азария, Садоковия син, свещеник;

³ Елиореф и Ахия, синовете на Сиса, секретари; Иосафат, Ахилудовия син, летописец;

⁴ Ванаия, Иодаевия син, над войската; Садок и Авиатар, свещеници;

⁵ Азария, Натановия син, над надзирателите <на храната>; Завуд, Натановия син, главен чиновник и приятел на царя;

⁶ Ахисар домоуправител; а Адонирам, Авдовия син, над набора.

⁷ А Соломон имаше из целия Израил дванадесет надзиратели; които доставяха храните за царя и за дома му; всеки доставяше за един месец в годината.

⁸ И ето имената им: Оровия син, <надзирател> в Ефремовата гора;

⁹ Декеровият син, в Макас-Саавим, Ветсемес и Елон-Ветанан.

¹⁰ Еседовият син, в Арувот; под него бе Сохо и цялата страна Ефер;

¹¹ Авинадавовият син, в целия Нафат-дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафата;

¹² Ваана Ахилудовият син, в Таанах и Магедон, и в целия Ветсан, който е при Церетан под Езраел, от Ветсан до Авел-меола до отвъд Иокмеам;

¹³ Геверовият син, в Рамот-галаад; той имаше градовете на Яира Манасиевия син, които са в Галаад; той имаше и областта Аргов, която е във Васан, - шестдесет големи градове със стени и медни лостове;

¹⁴ Ахинадав Идовият син, в Маханаим;

¹⁵ Ахимаас, в Нефталим; и той взе за жена Соломоновата дъщеря Васемата;

¹⁶ Ваана, Хусевият син, в Асир и в Алот;

¹⁷ Иосафат, Фаруевият син, в Исахар;

¹⁸ Семей, Илаевият син, във Вениамин;

¹⁹ и Гевер, Уриевият син, в галаадската земя, в земята на аморейския цар Сион и на васанския цар Ог; и в тая земя той бе единственият надзирател.

²⁰ Юда и Израил бяха многобройни, по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и веселяха се.

²¹ И Соломон владееше над всичките царства от реката <Евфрат> до филистимската земя и до египетската граница; и те донасяха подаръци, и бяха подчинени на Соломона през всичките дни на неговия живот.

²² А продоволствието за Соломона за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора <друго> брашно,

²³ десет угоени говеда и двадесет охранени говеда, и сто овци, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици.

²⁴ Защото той владееше над цялата земя отсам реката, от Тапса дори до Газа, - над всички царе отсам реката; и той имаше мир навсякъде около себе си.

²⁵ Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозята си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона.

²⁶ И Соломон имаше обори за четиридесет хиляди коне за колесниците си, и дванадесет хиляди конници.

²⁷ И ония надзиратели продоволствуваха, всеки в месеца си, за цар Соломона и за всички, които дохождаха на Соломоновата трапеза; те не допускаха никаква оскъдност.

²⁸ Още ечемик и слама за конете и бързоногите коне донасяха на мястото, гдето бяха, всеки според както му беше определено.

²⁹ И Бог даде на Соломона твърде много мъдрост и разум, и душевен простор, като крайморския пясък.

³⁰ Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост;

³¹ защото беше по-мъдър от всичките човеци, - от езраеца Етан, и от Емана, Халкола и Дарда, синовете на Маола; и името му се прочу между всичките околни народи.

³² Той изрече три хиляди поговорки; а песните му бяха хиляда и пет <на брой>.

³³ Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите.

³⁴ И от всичките народи, и от всичките царе на света, които бяха чули за мъдростта на Соломона, дохождаха да слушат неговата мъдрост.

1 Соломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи.

² Тогава Соломон говори на целия Израил, на хилядниците и стотниците, на съдиите и на всичките първенци от целия Израил, началниците на бащините <домове;>

³ и така, Соломон и цялото общество с него, отидоха на високото място, което е в Гаваон; защото там беше Божият шатър за срещане, който Господният слуга Моисей беше направил в пустинята.

⁴ А Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириатиарим на <мястото>, което му бе приготвил; защото Давид бе поставил за него шатър в Ерусалим.

⁵ При това, медният олтар, който Везелеил, син на Урия, Оровият син, беше направил, бе там пред Господната скиния; и Соломон и обществото се обърнаха ревностно към него.

⁶ Там отиде Соломон, при медния олтар пред Господа, който <олтар> бе пред шатъра за срещане, та принесе на него хиляда всеизгаряния.

⁷ В същата нощ Бог се яви на Соломона и му рече: Искай какво да ти дам.

⁸ А Соломон каза на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давида, като си ме поставил цар вместо него.

⁹ Сега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието, <което Ти даде> на баща ми Давида; защото Ти ме направи цар над люде многочислени като праха на земята.

¹⁰ Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.} <прилично> пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ?

¹¹ И Бог каза на Соломона: Понеже си имал това в сърцето си, и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на ония, които те мразят, нито поиска дълъг живот, но поиска за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете Ми, над които те направих цар,

¹² дават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе.

¹³ Тогава Соломон се върна в Ерусалим от високото място, което е в Гаваон от пред шатъра за срещане; и царуваше над Израиля.

¹⁴ И Соломон събра колесници и конници, и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани по градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

¹⁵ И царят направи среброто и златото <да изобилват> в Ерусалим като камъни, а кедрите направи по множество като полските черници.

¹⁶ И за Соломона докарваха коне из Египет; кервани от царски търговци ги купуваха по стада с <определена> цена.

¹⁷ А извеждаха и докарваха из Египет всяка колесница за шестстотин сребърни <сикли>, и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе и за сирийските царе <конете им> се доставяха чрез тия <търговци>.

72 (По слав. 71). <Псалом> за Соломона {Псал. 127, надписът.} Боже, дай Твоето правосъдие на царя, И правдата Си на царския син,

² За да съди Твоите люде с правда, И угнетените Ти с правосъдие.

³ Планините ще донесат мир на людете, И хълмовете <мир> с правда.

⁴ Той ще съди справедливо угнетените между людете, Ще избави чадата на немотните, и ще смаже насилника

⁵ Ще Ти се боят догде трае слънцето, И догде <съществува> луната, из родове в родове.

⁶ Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, Като ситен дъжд, който оросява земята.

⁷ В неговите дни ще цъфти праведният, И мир ще изобилва докато трае луната.

⁸ Той ще владее от море до море, И от Евфрат {Еврейски: Реката.} до краищата на земята.

⁹ Пред него ще коленичат жителите на пустинята; И неприятелите му ще лижат пръстта.

¹⁰ Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци; Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.

¹¹ Да! ще му се поклонят всичките царе, Всичките народи ще му слугуват.

¹² Защото той ще избави сиромаха, когато вика, И угнетения и безпомощния.

¹³ Ще се смили за сиромаха и немотния, И ще спаси душите на немотните.

¹⁴ От угнетение и насилие ще изкупи душите им; И скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.

¹⁵ И ще живее; и нему ще се даде от шевското злато; Винаги ще се възнася молитва за него, И цял ден ще го благославят.

¹⁶ Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините; Плодът му ще се люлее като ливанската <планина>; И <жителите> по градовете ще цъфтят като земната трева.

¹⁷ Името му ще пребъдва до века; Името му ще се продължава докато трае слънцето; И ще се благославят в него човеците; Всичките народи ще го облажават.

¹⁸ Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса;

¹⁹ И благословено да бъде славното Негово име до века: И нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин.

²⁰ Свършиха се молитвите на Иесевия син Давида.