Add parallel Print Page Options

20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?

Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо*(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

Read full chapter