Марк 14-15
Bulgarian Bible
14 А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.
2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.
7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
11 Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
14 И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде.
19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
20 А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
22 И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27 И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овците ще се разпръснат".
28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче не.
30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
32 Дохождат на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.
33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?
38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуваше Го.
46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.
53 И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.
55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.
57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:
58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.
59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.
60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.
65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
67 и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя.
69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.
72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
15 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.
2 И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.
3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.
4 О Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;
5 Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.
6 А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.
7 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.
8 И народът се изкачи и почна да иска от Пилата да им направи, каквото имаше обичай да прави.
9 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?
10 (понеже видя, че главните свещеници от завист бяха Го предали).
11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.
12 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски цар?
13 А те пак изкрещяха: Разпни Го!
14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни го!
15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.
16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.
17 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни, та го положиха на главата Му.
18 и почнаха да Го поздравяват със: Здравей, царю Юдейски!
19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки, кланяха Му се.
20 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.
21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.
22 И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място.
23 И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.
24 И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.
25 А беше третият час, когато Го разпнаха.
26 А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар.
27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.
28 [И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].
29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма, и за три дни го пак съграждаш,
30 спаси Себе Си и слез от кръста.
31 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха помежду си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!
32 Христос Израилевият цар, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.
33 А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час.
34 И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои, Лама Савахтани?" което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
35 И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.
36 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.
37 А Исус, като издаде силен глас, издъхна.
38 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.
39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.
41 които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.
42 И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден, сиреч, срещу събота,
43 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.
44 А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.
45 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Йосифа.
46 И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.
47 А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.