Лука 19-20
Bulgarian Bible
19 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 А те казаха: На Господа трябва.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
20 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 И вторият и третият я взеха;
31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 А после умря и жената.
33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите:_ 43 докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
Лука 19-20
1940 Bulgarian Bible
19 След това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.
2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.
9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.
14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 А те казаха: На Господа трябва.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.
43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,
44 и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
20 И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:
2 Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?
3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 И отговориха, че не знаят от къде <беше>.
8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 И във време <на беритбата> прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?
18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 И не можаха да уловят <нещо> в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.
30 И вторият и третият я взеха;
31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 А после умря и жената.
33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа <в мястото дето писа> за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
Лука 19-20
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Закхей
19 Исус минаваше през Eрихон. 2 В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците. 3 Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа. 4 Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види. 5 Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“
6 Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си. 7 Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне – при един грешник!“
8 Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“
9 Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам. 10 Защото Човешкият Син [a] дойде да търси и спаси изгубеното.“
Притча за тримата слуги(A)
11 Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага. 12 Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си. 13 Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси [b] и им заръчал: «Търгувайте с парите, докато се върна.» 14 Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.
15 Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил. 16 Дошъл първият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.» 17 «Браво!» – отговорил царят. «Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.» 18 Тогава дошъл вторият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.» 19 «Поверявам ти управлението на пет града» – отвърнал царят. 20 Дошъл и третият слуга и казал: «Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих, 21 защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.» 22 Тогава царят му отговорил: «Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял. 23 Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?» 24 А на стоящите наоколо хора царят казал: «Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.» 25 Те му казали: «Но, господарю, той вече има десет мнаси.» 26 Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има. 27 А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“
Исус влиза в Ерусалим като цар(B)
28 След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим. 29 Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, [c] Исус изпрати напред двама от учениците си. 30 Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. 31 Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“
32 Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус. 33 Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“
34 Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“ 35 Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре. 36 Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи. 37 Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:
38 „«Благословен да бъде царят,
който идва в името на Господа!» [d]
Мир на небето
и слава във висините!“
39 Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи [e] казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“
40 А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“
Исус плаче за Ерусалим
41 Когато наближи и видя града, Исус заплака за него 42 и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. 43 Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. 44 Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“
Исус отива в храма(C)
45 Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре. 46 Той каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде дом на молитва», [f] а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“ [g]
47 Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият, 48 но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.
Откъде идва властта на Исус(D)
20 Един ден Исус беше в храма, поучаваше хората и им съобщаваше Благата вест за Божието царство. Главните свещеници заедно със законоучителите и старейшините дойдоха при него 2 и го попитаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш всичко това? Кой ти я даде?“
3 Исус им отговори: „Аз също ще ви задам един въпрос. Кажете ми: 4 Йоановото [h] кръщение от Бога ли беше или от хората?“
5 Те започнаха да обсъждат помежду си: „Ако отговорим: «От Бога», той ще каже: «Защо тогава не му повярвахте?» 6 Ако пък кажем: «От хората», целият народ ще ни убие с камъни, защото вярва, че Йоан е пророк.“ 7 Затова отговориха: „Не знаем.“
8 Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша всичко това.“
Бог изпраща своя Син(E)
9 После Исус започна да разказва следната притча: „Един човек засадил лозе, дал го под наем на лозари и заминал за дълго. 10 Когато дошло време за гроздобер, той изпратил един от слугите си при лозарите, за да получи своя дял от реколтата. Но те го набили и го изгонили с празни ръце. 11 Тогава изпратил друг слуга. Но и към него лозарите се отнесли грубо, набили го и го изгонили с празни ръце. 12 Изпратил трети слуга, когото лозарите също наранили и изхвърлили. 13 Тогава стопанинът на лозето си казал: «Какво да правя? Ще изпратя своя любим син. Може би към него ще се отнесат с уважение.» 14 Но когато видели сина му, лозарите си казали: «Това е наследникът. Да го убием, за да стане лозето наше!» 15 И те изхвърлили сина от лозето и го убили.
След всичко това какво ще направи с тях собственикът на лозето? 16 Ще дойде и ще убие тези лозари, а след това ще даде лозето на други.“
Като чуха това, хората казаха: „Дано това никога да не се случи!“ 17 Но Исус ги погледна и каза: „Какво тогава означава Писанието:
«Камъкът, който зидарите
отхвърлиха,
стана крайъгълен камък»? [i]
18 Който падне върху този камък, ще се разбие на парчета и ако този камък падне върху някого, ще го смаже.“
19 Законоучителите и главните свещеници искаха да хванат Исус още в този момент, защото разбраха, че тази притча се отнася за тях, но се страхуваха от народа.
Юдейските водачи се опитват да подведат Исус(F)
20 Затова изчакваха удобен момент да го заловят. Те изпратиха при него шпиони, които се преструваха на искрени, за да се хванат за някоя негова дума и да го предадат на пълномощията и властта на губернатора. 21 И така, тези хора попитаха Исус: „Учителю, знаем, че това, което казваш и поучаваш, е правилно, че си безпристрастен към хората и вярно поучаваш истината за Божия път. 22 Кажи ни, редно ли е да плащаме данък на цезаря или не?“
23 Но Исус знаеше, че се опитват да го подведат и им каза: 24 „Дайте ми един динарий. [j] Чии са това изображение и това име?“ Те отговориха: „На цезаря.“
25 Исус им каза: „Тогава давайте цезаровото на цезаря, а Божието – на Бога.“
26 Те не можаха с хитрост да накарат Исус да каже нещо пред хората, което би могло да се използва против него, и смаяни от отговора му, млъкнаха.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус(G)
27 Няколко садукеи [k] (садукеите отричат възкресението) дойдоха при Исус и го попитаха: 28 „Учителю, Моисей е написал, че ако женен мъж умре, без да е имал деца, тогава брат му трябва да се ожени за вдовицата и те трябва да имат деца, за да продължат рода на умрелия брат. [l] 29 Имало седем братя. Първият се оженил, но умрял бездетен. 30 След това вторият, 31 после третият от братята се оженили за тази жена. Същото се случило и с останалите – всички те умрели, без да оставят деца. 32 Последна умряла жената. 33 Всеки един от седемте братя бил женен за нея. Тогава, чия жена ще бъде тя след възкръсението?“
34 Исус им отговори: „В този свят хората се женят и омъжват. 35 Но онези, които бъдат счетени за достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в онзи свят, няма да се женят или омъжват. 36 Те ще бъдат като ангели и за тях вече няма да има смърт. Те са деца на Бога, защото са били възкресени от мъртвите. 37 А че мъртвите възкръсват, го каза ясно още Моисей, когато говореше за горящия храст [m] и нарече Господа «Бога на Авраам, Бога на Исаак и Бога на Яков» [n]. 38 Той не е Бог на мъртвите, а на живите, защото всички хора, които принадлежат на Бога, са живи.“
39 Някои от законоучителите казаха: „Добре отговори, Учителю.“ 40 Оттогава никой вече не се осмели да му задава други въпроси.
Давидов син ли е Месията(H)
41 Тогава Исус каза: „Защо хората говорят, че Месията [o] е Давидов [p] син? 42 Самият Давид казва в книгата на Псалмите:
«Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
43 докато подчиня твоите врагове на властта ти.» [q] [r]
44 И тъй, Давид го нарича «Господ». Тогава как може Месията да е негов син?“
Исус изобличава законоучителите(I)
45 Докато всички хора го слушаха, Исус каза на учениците си: 46 „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби, за да изглеждат важни. Обичат да ги поздравяват по пазарите, да заемат най-предните столове в синагогите [s] и най-почетните места при празненствата. 47 Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“
Footnotes
- Лука 19:10 + Човешкият Син Исус. В Дан. 7:13-14 това е името на Месията, този, когото Бог е избрал да спаси хората.
- Лука 19:13 + мнаса Около половин килограм златни, сребърни или медни монети. Една мнаса се равнява на една шестдесета част от таланта.
- Лука 19:29 + Елеонска планина Маслинова планина; хълм, разположен източно от Ерусалим, откъдето се вижда храмът.
- Лука 19:38 Псалм 118:26
- Лука 19:39 + фарисеи Еврейска религиозна група, която твърди, че стриктно спазва всички еврейски закони и обичаи.
- Лука 19:46 Цитат от Ис. 56:7.
- Лука 19:46 Цитат от Ер. 7:11.
- Лука 20:4 + Йоан Кръстител Човекът, избран от Бога да извести и подготви хората за Христовото идване, като ги предупреди да се покаят (вж. „покаяние“) и ги кръсти (вж. „кръщавам“) в знак на твърдото им решение да променят живота си. Вж. Мат. 3; Марк 1:1-11; Лука 1:5-25, 57-80; 3:1-18.
- Лука 20:17 Псалм 118:22
- Лука 20:24 + динарий Сребърна монета; дневната надница на работниците.
- Лука 20:27 + садукеи Една от водещите еврейски религиозни групи, която приема само първите пет книги на Стария Завет и не вярва във възкресението.
- Лука 20:28 Ако … брат Вж. Втор. 25:5-6.
- Лука 20:37 горящия храст Вж. Изх. 3:1-12.
- Лука 20:37 «Бога … Яков» Думи, взети от Изх. 3:6.
- Лука 20:41 + Месията „Помазаникът“ (Христос) или Божият избраник.
- Лука 20:41 + Давидов син Име на Месията. Той е от рода на Давид, втория цар на Израeл (около 1000 г. пр. Хр.).
- Лука 20:43 докато … властта ти Букв.: „докато направя враговете ти столче за краката ти“.
- Лука 20:43 Псалм 110:1
- Лука 20:46 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center