5 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите <духове> ще се обърнеш?

² Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.

³ Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

⁴ <Защото> чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

⁵ Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

⁶ Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

⁷ Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

⁸ Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

⁹ Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;

¹⁰ Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

¹¹ Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

¹² Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

¹³ Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

¹⁴ Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

¹⁵ Но <Бог> избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

¹⁶ И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

¹⁷ Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

¹⁸ Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

¹⁹ В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

²⁰ В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

²¹ От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

²² На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

²³ Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

²⁴ И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

²⁵ Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.

²⁶ В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

²⁷ Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

6 А Иов в отговор рече: -

² Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

³ Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

⁴ Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

⁵ Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

⁶ Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

⁷ Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

⁸ Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

⁹ Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

¹⁰ Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

¹¹ Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

¹² Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

¹³ Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

¹⁴ На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

¹⁵ Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

¹⁶ Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

¹⁷ Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

¹⁸ Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

¹⁹ Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

²⁰ Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

²¹ Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

²² Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

²³ Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

²⁴ Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

²⁵ Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

²⁶ Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

²⁷ Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

²⁸ Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

²⁹ Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

³⁰ Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

7 Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

² Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

³ Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

⁴ Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

⁵ Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

⁶ Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

⁷ Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

⁸ Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

⁹ Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

¹⁰ Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

¹¹ Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

¹² Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

¹³ Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

¹⁴ Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

¹⁵ Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

¹⁶ Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

¹⁷ Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

¹⁸ Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

¹⁹ До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

²⁰ Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

²¹ И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

8 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

² И <някои> благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

³ А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

⁴ А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

⁵ Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

⁶ И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха <всичко>, и виждаха знаменията, които вършеше.

⁷ Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

⁸ тъй щото настана голяма радост в оня град.

⁹ А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика <личност>, правеше магии и учудваше населението на Самария.

¹⁰ На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

¹¹ И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

¹² Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

¹³ И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

¹⁴ А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

¹⁵ които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

¹⁶ защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

¹⁷ Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

¹⁸ А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

¹⁹ Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

²⁰ А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

²¹ Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

²² Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

²³ понеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда.

²⁴ А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

²⁵ Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села.