34 И Елиу пак проговаряйки рече:

² Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

³ Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

⁴ Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

⁵ Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

⁶ Въпреки правото ми <считан> съм <за> лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

⁷ Кой човек е като Иова, Който укорява <Бога>, както пие вода,

⁸ И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

⁹ Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

¹⁰ Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

¹¹ Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

¹² Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

¹³ Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

¹⁴ Ако прилепи Той сърцето Си <само> към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,

¹⁵ То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

¹⁶ Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

¹⁷ Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

¹⁸ Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

¹⁹ Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

²⁰ В една минута умират - да! в полунощ; Людете <им> се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.

²¹ Защото очите на <Бога> са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

²² Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

²³ Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

²⁴ Без <дълго> изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

²⁵ Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

²⁶ Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,

²⁷ Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

²⁸ Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

²⁹ И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично <да ли е сторено това> спрямо народ или спрямо един човек, -

³⁰ За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

³¹ Защото, ако някой каже на Бога: Понесох <наказание> без да съм сторил зло;

³² Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

³³ То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, <казва Бог>, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

³⁴ Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, <ще каже:>

³⁵ Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

³⁶ Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

³⁷ Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.

35 Елиу още проговаряйки рече:

² Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда <в туй дело> е повече от Божията?

³ Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?

⁴ Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.

⁵ Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, <колко> по-нависоко са от тебе.

⁶ Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?

⁷ Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?

⁸ Нечестието ти <може да повреди само> човек като тебе; А правдата ти <може да ползува само> човешки син.

⁹ Поради много угнетения викат <страдалците>, Пищят поради насилието на мощните;

¹⁰ Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,

¹¹ Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?

¹² Така те викат; но Той не отговаря <Да ги избави> от гордостта на нечестивите.

¹³ Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,

¹⁴ Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото <ти> е пред Него, и <напразно> Го чакаш!

¹⁵ И сега, понеже не <те> е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,

¹⁶ Затова Иов отваря уста <да говори> суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.

15 А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

² И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

³ Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

⁴ А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

⁵ Но, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

⁶ Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

⁷ И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

⁸ И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

⁹ и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

¹⁰ Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

¹¹ Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

¹² Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

¹³ И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

¹⁴ Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

¹⁵ С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

¹⁶ "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

¹⁷ За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

¹⁸ Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

¹⁹ Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

²⁰ но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв.

²¹ Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.