Еклисиаст 10-12
1940 Bulgarian Bible
10 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <покваря> онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, <че е> безумен.
4 Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -< и това е>, <че>
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.
8 Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 <Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <нито> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
11 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!
2 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.
4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.
5 Както не знаеш как се движи {Еврейски: Какъв е пътят на.} духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.
6 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.
7 Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;
8 Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня <и> за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.
9 Весели се младежо, в младостта си И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
10 Затова отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си <всичко що докарва> неволя; Защото младостта и юношеството са суета.
12 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -
2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
4 <Когато> вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане <човек>, И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;
5 Още когато ще се боят от <всичко>, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -
6 Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са< думите на> събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
12 А колкото за <нещо> повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
13 Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};
14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.
Еклисиаст 10-12
Bulgarian Bible
10 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
11 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш.
11 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -
2 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото дето падне дървото, там ще си остане.
3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.
4 Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;
5 Както не знаеш как се движи (Еврейски: какъв е пътят на) духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, който прави всичко.
5 Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -
6 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.
6 Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
7 Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;
7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.
8 Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.
8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
9 Весели се, младежо, в младостта си, И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по нравите (Еврейски: пътищата) на сърцето си, и според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
9 и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
10 За това отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си всичко що докарваневоля; Защото младостта и юношеството са суета. Глава 12
10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
11 Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
13 Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)
14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.
Галатяни 1
1940 Bulgarian Bible
1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,
2 и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и <от> нашия Господ Исус Христос,
4 Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят {Или: Век.} според волята на нашия Бог и Отец.
5 Комуто <да бъде> славата до вечни векове. Амин.
6 Чудя се как вие <оставяте> Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;
7 което не е друго <благовестие>, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 Но ако <и сами> ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
10 Защото на човеци ли <искам да> угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.
11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил <от човек>, но чрез откровение от Исуса Христа.
13 Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.
14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.
15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,
16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,
17 нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18 Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;
19 а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.
20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога <ви уверявам, че> не лъжа).
21 После дойдох в сирийските и киликийските страни.
22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;
23 а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.
24 И славеха Бога поради мене.
Галатяни 1
Bulgarian Bible
1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,
2 и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос,
4 Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят ( Или Век ) според волята на нашия Бог и Отец.
5 Комуто да бъде славата до вечни векове. Амин
6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;
7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
9 Както ей сега казвахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.
11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа.
13 Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.
14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.
15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и презовал чрез Своята благодат,
16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,
17 нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18 Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;
19 а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.
20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бог ви уверявам, че не лъжа).
21 После дойдох в сирийските и киликийските страни.
22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;
23 а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.
24 И славеха Бога поради мене.
Галатяни 1
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
1 От Павел, призован да бъде апостол не от хора, нито изпратен чрез някой човек, а чрез Исус Христос и Бог Отец, който възкреси Исус от мъртвите.
2 Това писмо до църквите [a] в Галатия [b] е и от всички братя и сестри, които са с мен.
3 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и Господ Исус Христос, 4 който принесе в жертва себе си, за да премахне греховете ни и да ни освободи от покварения свят, в който живеем. Това бе волята на Бога, нашия Баща. 5 На него да бъде слава [c] за вечни векове! Амин.
Има само едно истинно благовестие
6 Изумен съм, че толкова скоро обръщате гръб на Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и се насочвате към друго благовестие. 7 Друго благовестие обаче няма. Има само хора, които ви объркват и се опитват да преиначат Благата вест за Христос. 8 Но дори ако някой от нас или ангел от небето започне да ви проповядва благовестие, различно от това, което ви проповядвахме, проклет да бъде! 9 Казвали сме го и преди, и сега пак го повтарям: ако някой ви проповядва благовестие, различно от това, което приехте, проклет да бъде!
10 Как мислите: чие одобрение търся – на хората или на Бога? И на хората ли искам да се харесам? Ако все още желаех да се харесам на хората, нямаше да съм слуга на Христос.
Властта на Павел е от Бога
11 Братя и сестри, искам да знаете, че Благата вест, която ви проповядвах, не е човешко послание, 12 тъй като нито от някой човек съм го получил, нито съм бил научен на него. Исус Христос ми го разкри.
13 Чували сте за живота, който водех като юдеин, и знаете, че безмилостно преследвах Божията църква [d] и се опитвах да я унищожа. 14 В практикуването на юдейската религия бях изпреварил повечето от връстниците си юдеи, тъй като ревностно следвах традициите на своите предци.
15 Бог ме избра още преди да се родя и в благодатта си ме призова да му служа. 16 И когато реши да ми открие своя Син, за да мога да проповядвам Благата вест за него сред езичниците, аз не се посъветвах с никого, 17 нито пък отидох в Ерусалим, за да се срещна с тези, които бяха станали апостоли преди мен. Вместо това, веднага заминах за Арабия, а после се върнах в Дамаск.
18 Три години по-късно отидох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа, [e] и останах при него само петнадесет дни. 19 Но освен Яков, Господния брат, други апостоли не видях. 20 Бог ми е свидетел, че това, което пиша, не е лъжа.
21 После отидох в провинциите Сирия и Киликия, 22 но Христовите църкви в Юдея не ме познаваха лично. 23 Те само бяха чували хората да казват: „Човекът, който преди ни преследваше, сега проповядва вярата, която някога се опитваше да унищожи.“ 24 И прославяха Бога заради мен.
Footnotes
- Галатяни 1:2 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.
- Галатяни 1:2 Галатия Вероятно областта, в която Павел основава църкви по време на първата си мисия. Вж. Дела 13-14.
- Галатяни 1:5 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
- Галатяни 1:13 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.
- Галатяни 1:18 Кифа Арамейското име на Петър, един от дванадесетте апостола.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center