Второзаконие 22-24
1940 Bulgarian Bible
22 Когато видиш изгубено говедото или овцата на брата си, да не ги изоставиш {Еврейски: Да не затваряш <очите> си към тях.}; непременно да ги върнеш при брата си.
2 И ако брат ти не е близо при тебе, или ако не знаеш <кой е>, тогава ги прибери у дома си, и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш.
3 Така да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брата си, което е изгубил и ти го намериш; не бива да ги изоставиш.
4 Когато видиш осела на брата си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш непременно да ги дигнеш заедно с него.
5 Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог.
6 Ако се случи птиче гнездо да бъде на пътя ти, на някое дърво или на земята, и <в него> пилета или яйца, и майката лежи на пилетата или на яйцата, да не вземеш майката заедно с малките.
7 Непременно да пуснеш майката, а малките бива да вземеш за себе си; за да ти бъде добре и да се продължат дните ти.
8 Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навличаш на къщата си <виновност> за кръв, в случай, че падне някой от <покрива>.
9 Да не сееш лозето си с разнородни семена, за да се не изгуби цялото му произведение, - семето, което си сеял и плодът на лозето.
10 Да не ореш с вол и осел заедно.
11 Да не обличаш дреха <направена> от вълна и лен смесени заедно.
12 Да си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш.
13 Ако някой вземе жена и, след като влезе при нея, я намрази,
14 и я наклевети в срамотни работи, и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тая жена, и като се приближих при нея, не я намерих девица,
15 тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата;
16 и бащата да рече на старейшините: Дадох дъщеря си на тоя човек за жена; но той я мрази,
17 и, ето, момата наклеветил я е в срамотни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини.
18 Тогава старейшините на оня град да вземат човека да го накажат,
19 като го глобят сто сребърни <сикли>; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.
20 Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата,
21 тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си.
22 Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.
23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,
24 тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, - момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си.
25 Но ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;
26 а на момата да не направиш нищо; в момата няма грях, който заслужава смърт; защото това нещо е, както кога някой се спусне върху ближния си и го убие,
27 понеже, като я е намерил на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало, кой да я отърве.
28 Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване да лежи с нея, и ги намерят,
29 тогава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни <сикли>; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.
30 Никой да не взима жената на баща си, нито да открива полата на баща си.
23 Оня, който е скопец, или чийто детероден член е отрязан, да не влиза в Господното събрание.
2 Никой незаконнороден да не влиза в Господното събрание; никой и от <потомците> му до десетото поколение да не влиза в Господното събрание.
3 Амонец и моавец да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога;
4 защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте из Египет, и защото наеха против тебе Валаама Веоровия син от Фатур месопотамски, за да те прокълне.
5 Но Господ твоят Бог не склони да послуша Валаама; а Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог те обикна.
6 Да не им благопожелаваш мир или благополучие през всичките си дни до века.
7 Да се не отвращаваш от едомец, защото ти е брат; да се не отвращаваш от египтянин, защото ти си бил пришелец в земята му.
8 Децата, които се родят от тях в третото поколение, нека влизат в Господното събрание.
9 Когато отиваш на война против неприятелите си, пази се от всяка лоша работа.
10 Ако има всред тебе човек, станал нечист от нещо, което му се е случило през нощта, нека излезе вън от стана, и да не влезе в стана;
11 а привечер да се окъпе във вода, и когато залезе слънцето да влезе в стана.
12 Да имаш тъй също място вън от стана, гдето да излизаш по нужда;
13 и да имаш между оръжията си малка лопатка, та когато клекнеш вън, да се обърнеш и да изровиш с нея и да покриеш онова, което излиза из тебе.
14 Защото Господ твоят Бог ходи през сред стана ти, за да те избави и да предава неприятелите ти пред тебе; за това станът ти трябва да бъде свет, за да не види <Господ> нещо нечисто в тебе и се отвърне от тебе.
15 Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си.
16 При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш.
17 Да няма блудница от Израилевите дъщери, нито да има мъжеложник от Израилевите синове.
18 Срещу никакъв обрек да не принасяш заплата от блудница нито цена от мъжеложник {Еврейски: куче<, име дадено на мъжеложник.>} в дома на Господа твоя Бог, защото тия и двете са мерзост на Господа твоя Бог.
19 Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва.
20 На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.
21 Когато направиш обрек на Господа твоя Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото Господ твоят Бог непременно ще го изиска от тебе, и <неизпълнението му> ще ти се счете за грях.
22 Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях.
23 Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши според както си обрекъл на Господа твоя Бог, <сиреч>, доброволния принос, който си обрекъл с устата си.
24 Когато влезеш в лозето на ближния си, бива да ядеш грозде, колкото искаш догде се наситиш; но в съда си да не туряш.
25 Когато влезеш в сеитбите на ближния си, бива с ръката си да откъснеш класове; но не бива да простреш сърп до сеитбите на ближния си.
24 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.
2 А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.
3 Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,
4 то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не навличаш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.
5 Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.
6 Никой да не взема в залог мелница, нито горният й камък; защото <с това> той взема живот в залог.
7 Ако се намери някой, че е откраднал човек от братята си от израилтяните, та го е направил роб или го е продал, тогава тоя крадец да умре; така да отмахнеш злото изсред себе си.
8 Внимавай относно язвата проказа да пазиш добре и да вършиш според всичко каквото ви учат левитските свещеници; внимавайте да правите така както съм им заповядал.
9 Помни що направи Господ твоят Бог на Мариам по пътя, когато излязохте из Египет.
10 Когато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него.
11 Вън да заставаш, и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога.
12 И ако човекът е сиромах, да не лягаш да спиш със залога му <при тебе>.
13 Непременно да му върнеш залога при захождането на слънцето, за да спи той с дрехата си и да те благослови; и това ще ти се счете за правда пред Господа твоя Бог.
14 Да не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от чужденците, които са в земята ти отвътре градовете ти.
15 В същия ден му дай заплатата, преди да дойде слънцето, защото е сиромах и на нея се надява; за да не извика против тебе към Господа, и това да ти се счете за грях.
16 Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван.
17 Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог;
18 но да помниш, че ти си бил роб в Египет и, че Господ твоят Бог те е избавил от там; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.
19 Когато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш; нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти.
20 Когато брулиш маслините си, да не претръсваш повторно клоните; <останалото> нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.
21 Когато обираш лозето си, да се не връщаш да го пребираш; <останалото> нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.
22 Помни, че ти си бил роб в Египетската земя; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.
Марк 14:1-26
1940 Bulgarian Bible
14 А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.
2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.
7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
11 Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
12 А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
14 И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
22 И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
Read full chapter© 1995-2005 by Bibliata.com