Add parallel Print Page Options

28 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.

И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;

10 които и ни показваха много почести, и , когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

Read full chapter