Add parallel Print Page Options

Всички хора са грешни

18 Несъмнено Божият гняв от небето е отправен към всяко зло и грешно дело на хората, които потулват истината с неправда. 19 Бог изявява гнева си, защото хората знаят всичко, което е известно за Бога, тъй като сам той им го показа. 20 От сътворението на света невидимата вечна сила и божественост на Бога ясно могат да бъдат разбрани, защото си проличават от Божиите дела. Ето защо хората нямат оправдание, 21 тъй като, макар и да познаваха Бога, не го почетоха като Бог и не му благодариха, а вместо това се отдадоха на суетни мисли и глупавите им сърца се изпълниха с мрак. 22 И макар да твърдяха, че са помъдрели, те станаха глупци 23 и замениха славата [a] на безсмъртния Бог с идоли, изобразяващи смъртни хора, птици, животни и влечуги.

24 Затова Бог ги предаде на злите желания на сърцата им и на сексуални грехове и ги остави да оскверняват телата си един с друг. 25 Те замениха истината за Бога с лъжа и се покланяха и служеха на създаденото, а не на неговия Създател, който е благословен завинаги. Амин. [b]

26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти. Жените замениха естествените сексуални връзки с противоестествени. 27 Също и мъжете изоставиха естествените сексуални връзки с жени и разпалени от страст един към друг, вършеха срамни неща с други мъже. За своята извратеност те получават в телата си заслуженото.

28 И понеже не счетоха, че си струва да имат истинското познание за Бога, той ги предаде на поквареното им мислене, за да вършат непристойни дела. 29 Тези хора са изпълнени с всякакви грехове – зло, алчност, ненавист, завист, убийство и разпра, измама и злост. Те сплетничат, 30 клеветят и мразят Бога. Те са грубияни, горделивци, самохвалковци, измислят нови начини да вършат зло, непокорни са към родителите си, 31 глупци, не държат на думата си и нямат обич и милост в сърцата си. 32 Въпреки че знаят праведната Божия заповед, която казва, че такива дела заслужават смърт, те не само ги вършат, а и одобряват, когато други ги вършат.

Read full chapter

Footnotes

  1. Римляни 1:23 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
  2. Римляни 1:25 + Амин Израз на съгласие. Еврейска дума, с която решително се потвърждава истинността на нещо и означава „Така да бъде!“ или „Наистина!“