Марк 6
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус отива в родния си град(A)
6 Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си. 2 Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата [a] и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? – казваха те. – Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса? 3 Нима той не е дърводелецът – синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.
4 Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“ 5 И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си [b] върху тях. 6 Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.
Исус изпраща апостолите си да проповядват(B)
След това отиде да проповядва из околните села. 7 Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове. 8 Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си. 9 Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас. 10 Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град. 11 Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си. [c] Това ще им бъде като предупреждение.“
12 Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. [d] 13 Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.
Ирод е объркан(C)
14 Цар Ирод [e] чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, [f] който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“ 15 Други разправяха: „Той е Илия [g]“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“
16 Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“
Убийството на Йоан Кръстител
17 Самият Ирод [h] беше заповядал на войниците си да заловят Йоан [i] и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип. 18 Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“ 19 Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.
21 Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците [j] и най-видните хора в Галилея. 22 На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“ 23 И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“
24 Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“
„Поискай главата на Йоан Кръстител“ – отговори майка й.
25 Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“
26 Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже 27 и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му, 28 после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си. 29 Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.
Исус нахранва повече от 5000 души(D)
30 Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали. 31 Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“
32 Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място. 33 Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях. 34 Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.
35 Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно. 36 Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“
37 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“
Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, [k] за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“
38 Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“
Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“
39 Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева. 40 И те насядаха на групи от петдесет и сто души. 41 Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички. 42 Всички ядоха и се нахраниха, 43 а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници. 44 Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.
Исус върви по водата(E)
45 След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото. 46 След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.
47 С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега. 48 Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине. 49 Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх. 50 Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“ 51 После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани, 52 защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.
Исус излекува много болни хора(F)
53 Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега. 54 Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус. 55 Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира. 56 Където и да отидеше – в села, градове или стопанства – навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.
Footnotes
- Марк 6:2 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
- Марк 6:5 + полагам ръце Полагането на ръце се използва за излекуване, за предаване на духовна дарба, за назначаване в служение или просто за благославяне.
- Марк 6:11 изтърсете праха от краката си Израз на презрение. Предупреждение за прекратяване на всякакви връзки с тях.
- Марк 6:12 + покаяние Гръцка дума, която изразява радикална промяна на човешкия мироглед. Това включва критично осмисляне на миналото и решителна смяна на посоката за в бъдеще.
- Марк 6:14 + Ирод Ирод Антипа, тетрарх (управител) на Галилея и Перея, син на Ирод Велики.
- Марк 6:14 + Йоан Кръстител Човекът, избран от Бога да извести и подготви хората за Христовото идване, като ги предупреди да се покаят (вж. „покаяние“) и ги кръсти (вж. „кръщавам“) в знак на твърдото им решение да променят живота си. Вж. Мат. 3; Марк 1:1-11; Лука 1:5-25, 57-80; 3:1-18.
- Марк 6:15 + Илия Божий пророк от 850 г. пр. Хр. Вж. Мал. 4:5-6.
- Марк 6:17 + Ирод Ирод Антипа, тетрарх (управител) на Галилея и Перея, син на Ирод Велики.
- Марк 6:17 + Йоан Кръстител Човекът, избран от Бога да извести и подготви хората за Христовото идване, като ги предупреди да се покаят (вж. „покаяние“) и ги кръсти (вж. „кръщавам“) в знак на твърдото им решение да променят живота си. Вж. Мат. 3; Марк 1:1-11; Лука 1:5-25, 57-80; 3:1-18.
- Марк 6:21 + хилядници Римски военачалници, висши офицери, които командват легиона.
- Марк 6:37 + динарий Сребърна монета; дневната надница на работниците.
Марк 6
1940 Bulgarian Bible
6 И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
8 И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
9 но да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят.
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
14 И цяр Ирод чу за <Исуса>, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от <старовременните> пророци.
16 Но Ирод, като чу за <Него>, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
18 Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми.
24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.
25 И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.
26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
27 И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32 И отидоха с ладията на уединено място на саме.
33 А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.
34 И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47 И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
52 Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
53 И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха;
55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com