Add parallel Print Page Options

Исус излекува болен при една къпалня

После настъпи юдейски празник и Исус отиде в Ерусалим. В Ерусалим до Овчата порта имаше къпалня с пет покрити предверия, наречена на арамейски Витезда. [a] Под колоните на тези предверия лежаха много болни. Едни бяха слепи, други – сакати, а някои – парализирани. [b] [c] Там имаше и един човек, който беше болен от тридесет и осем години. Когато го видя да лежи и разбра, че е болен от толкова дълго време, Исус го попита: „Искаш ли да оздравееш?“

Болният отговори: „Господине, няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато тя се раздвижи. Всеки път, когато се опитам да стигна пръв, някой друг ме изпреварва.“

Тогава Исус му каза: „Стани! Вземи си постелката и ходи.“ В същия миг човекът беше излекуван; взе постелката си и започна да ходи.

Денят, в който се случи това, беше събота. 10 Тогава някои юдеи казаха на излекувания: „Днес е събота, законът не разрешава да носиш постелката си.“

11 А той им отговори: „Човекът, който ме излекува, ми каза: «Вземи си постелката и ходи.»“

12 Юдеите попитаха: „Кой е този, който ти каза да си вземеш постелката и да ходиш?“

13 Но излекуваният не знаеше кой беше той, тъй като там имаше много хора и Исус незабелязано си беше отишъл.

14 По-късно Исус го намери в храма и му каза: „Ето, сега си здрав. Затова престани да съгрешаваш, за да не ти се случи нещо по-лошо.“

15 Човекът се върна при юдеите и им каза, че Исус е този, който го е излекувал.

16 Исус вършеше тези неща в събота и поради тази причина юдеите започнаха да го преследват. 17 Но той им каза: „Моят Баща винаги работи, затова аз също работя.“

18 Този отговор затвърди решението на юдеите да го убият – той не само нарушаваше закона за съботата, но и наричаше Бога свой Баща, приравнявайки се по този начин с Бога!

Властта на Исус е от Бога

19 Но Исус отговори: „Уверявам ви: Синът не може да извърши нищо сам, а само това, което вижда, че прави Отец. Това, което върши Отец, върши и Синът. 20 Отец обича Сина и му показва всичко, което прави. Той ще му покаже още по-велики неща от тези и вие ще се удивлявате. 21 Както Отец възкресява мъртви и им вдъхва живот, така и Синът дава живот на този, на когото пожелае. 22 Отец не съди никого, но е дал пълната власт на Сина да съди, 23 за да могат всички да почитат Сина така, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който го е изпратил.

24 Уверявам ви: който чуе думите ми и повярва в Онзи, който ме е изпратил, има вечен живот и няма да бъде съден. Той вече е преминал от смърт към живот. 25 Уверявам ви: идва времето – и то вече е тук – когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и всички, които го чуят, ще живеят. 26 Както Отец е източникът на живот, така той е направил Сина източник на живот 27 и му е дал власт да съди, защото той е Човешкият Син. [d] 28 Не се учудвайте на това, защото идва времето, когато всички мъртви в гробовете ще чуят неговия глас 29 и ще излязат. Тези, които са вършили добро, ще възкръснат и ще живеят, а тези, които са вършили зло, ще възкръснат и ще бъдат осъдени.

30 Нищо не мога да извърша сам. Съдя само така, както Отец ми казва. Моята присъда е правилна, защото не се опитвам да върша онова, което аз искам, а онова, което Онзи, който ме е изпратил, иска.

Исус продължава да говори на юдейските водачи

31 Ако сам свидетелствам за себе си, свидетелството ми би било недействително. 32 Но има друг, който свидетелства за мен, и зная, че това, което той свидетелства за мен, е истина.

33 Изпратихте хора при Йоан и той потвърди истината. 34 Нямам нужда от човек, който да свидетелства за мен; казвам ви това, за да можете да се спасите. 35 Йоан беше като лампа, която гори и дава светлина, и вие с радост приемахте светлината му за известно време.

36 Но аз имам доказателство за себе си, което е по-силно от това на Йоан, защото делото, което Отец ми е дал да извърша и което върша сега, свидетелства за това, че Отец ме е изпратил. 37 Дори моят Баща, който ме изпрати, свидетелства в моя полза. Вие никога не сте чували гласа му, нито сте виждали как изглежда 38 и не пазите посланието му в сърцата си, защото не вярвате в този, когото той изпрати. 39 Изучавате внимателно Писанията и мислите, че чрез тях ще намерите вечен живот, но те самите свидетелстват за мен! 40 И въпреки това вие отказвате да дойдете при мен, за да имате живот.

41 Не търся похвала от хората. 42 Но аз ви познавам и зная, че в сърцата ви няма любов към Бога! 43 Дойдох в името на моя Баща и въпреки това вие не ме приемате. Но дойде ли някой друг от свое име, него ще приемете! 44 Как можете да повярвате, след като търсите похвала един от друг, а не се стремите да получите похвала от единствения Бог? 45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца. Този, който ви обвинява, е Моисей, в когото сте положили надеждите си. 46 Ако наистина вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на мен, защото той за мен писа. 47 Но ако не вярвате на това, което той писа, как тогава ще повярвате на това, което аз казвам?“

Footnotes

  1. Йоан 5:2 Витезда Къпалня северно от храма в Ерусалим.
  2. Йоан 5:3 Някои гръцки ръкописи добавят: „и чакаха водата да се раздвижи.“
  3. Йоан 5:4 Няколко по-късни гръцки ръкописи добавят стих 4: „От време на време Господен ангел слизаше до къпалнята и раздвижваше водата. Тогава първият човек, който влезеше във водата, оздравяваше, каквато и да бе болестта му.“
  4. Йоан 5:27 + Човешкият Син Името, с което Исус най-често говори за себе си. На староеврейски или арамейски фразата означава «човешко същество» или «човечество», но в Дан. 7:13-14 тя се използва за бъдещия спасител и цар – Месията, който Бог ще изпрати да спаси хората.

Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

А в Ерусалим, близо до овчата <порта>, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече <боледувал>, каза му: Искаш ли да оздравееш?

Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога.

19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

40 и <пак> не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41 От човеци слава не приемам;

42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?