Деяния 22:1-22

1940 Bulgarian Bible

22 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

² (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

³ Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

⁴ и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

⁵ както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

⁶ И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

⁷ И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

⁸ А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

⁹ А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

¹⁰ И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

¹¹ И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

¹² И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

¹³ дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

¹⁴ А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

¹⁵ защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

¹⁶ И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

¹⁷ И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

¹⁸ и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

¹⁹ И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

²⁰ и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

²¹ Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

²² До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.