Revised Common Lectionary (Complementary)
131 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.
2 Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, Така душата ми е при мене като отбито дете.
3 Израилю, надей се на Господа От сега и до века.
22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
23 Благоразумният човек покрива знанието си . А сърцето на безумните наказва глупостта си .
24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.
21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.
23 Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене;
24 а уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда.