Read the New Testament in 24 Weeks

1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,

² и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:

³ Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и <от> нашия Господ Исус Христос,

⁴ Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят {Или: Век.} според волята на нашия Бог и Отец.

⁵ Комуто <да бъде> славата до вечни векове. Амин.

⁶ Чудя се как вие <оставяте> Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

⁷ което не е друго <благовестие>, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

⁸ Но ако <и сами> ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

⁹ Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

¹⁰ Защото на човеци ли <искам да> угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

¹¹ Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;

¹² понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил <от човек>, но чрез откровение от Исуса Христа.

¹³ Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.

¹⁴ И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.

¹⁵ А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,

¹⁶ благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,

¹⁷ нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.

¹⁸ Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;

¹⁹ а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.

²⁰ (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога <ви уверявам, че> не лъжа).

²¹ После дойдох в сирийските и киликийските страни.

²² И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;

²³ а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.

²⁴ И славеха Бога поради мене.

2 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

² (А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

³ Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

⁴ и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

⁵ на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

⁶ А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, <казвам>, не прибавиха нищо повече на моето <учение>;

⁷ а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено <да проповядвам> благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

⁸ (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене <за апостолство> между езичниците),

⁹ и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

¹⁰ <Искаха> само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

¹¹ А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

¹² Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше <от тях>, защото се боеше от обрязаните.

¹³ И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

¹⁴ Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

¹⁵ Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

¹⁶ като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

¹⁷ Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

¹⁸ Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

¹⁹ Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

²⁰ Съразпнах се с Христа, и <сега> вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

²¹ Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се <придобива> чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.