A A A A A
Bible Book List

Псалми 89-90 Bulgarian Bible (BULG)

89 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева*. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:

Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните+ кой може да се уподоби Господу?

Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.

Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10 Ти си съкрушил Египет* като някого смъртно ранен; С мощната си мишца си разпръснал враговете Си.

11 Твои са небесата, Твоя е земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.

12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.

14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.

15 Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Та ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;

17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.

19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да бъде помощ, Възвисих едного избран между людете.

20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения+ на нечестие ще го наскърби.

23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.

28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И завета Ми ще бъде верен спрямо него.

29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,

31 Ако престъпят+ повеленията Ми. И не пазят заповедите Ми, -

32 Тогава ще накажа 33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

34 Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това що е излязло из устните Ми.

35 За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,

36 Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,

37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)

38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.

39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.

40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостта му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвъждавай го.

41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.

42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.

43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.

44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.

45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)

46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!

48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?

50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,

51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха Постъпките на Твоя помезаник .

52 Благословен да бъде Господ до века. Ами и амин!

90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 Дните на живота ни са естествено* седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

Римляни 14 Bulgarian Bible (BULG)

14 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,

Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.

Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

Защото Христос затова умря и оживя 10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

11 Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"

12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това 14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,

17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes