Add parallel Print Page Options

68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, Нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, да! нека тържествуват твърде много.

Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм на Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при божието присъствие, Самата оная Синайска планина се разтресе При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепил.

10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

11 Господ издава дума за победа; Известителките за нея са голямо множество.

12 Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.

13 Щете ли да лежите всред кошарите, Когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й са жълто злато?

14 Когато Всесилният разпръсне царе в тая земя, Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.

15 Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.

16 Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в който Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава там до века,

17 Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях във светилището, както бе в Синай.

18 Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш като Господ Иеова.

19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)

20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.

21 Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онези, които упорствува в престъпленията си.

22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна враговете Си от морските дълбини;

23 За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти.

24 Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за светилището.

25 Напред вървяха певците. Подир тях свирещите на инструменти Всред девици биещи тъпанчета

26 В събранията благославяйте Бога; Благославяйте Господа, вие които сте от Израилевия източник.

27 Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, и Нефталимовите първенци.

28 Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас

29 От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.

30 Смъмри зверовете в тръстиката. Много бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.

31 Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.

32 Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)

33 Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.

34 Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е защита над Израиля, И силата Му стига до облаците.

35 Боже, от светилищата Си се явяваш страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете Си. Благословен да е Бог.

69 (По слав. 68). За първия певец, по криновете*, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.

Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.

Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.

Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.

Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.

Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.

Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;

11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.

12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.

13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.

14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.

15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;

17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.

18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.

19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.

20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.

21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.

22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.

23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.

24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.

26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.

27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват* в Твоята правда.

28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.

29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.

30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;

31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.

32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.

34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.

35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.

36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.

Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].

Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни, за духовното.

Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не са покорява на Божия закон, нито пък може;

и тия, които са плътски не могат да угодят на Бога.

Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.

13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.

14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове

15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме : Авва Отче!

16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.

18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.

20 Понеже създанието беше подчинено на немощ ( Гръцки: Суетност ), не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.

Read full chapter