A A A A A
Bible Book List

Псалми 43-45 Bulgarian Bible (BULG)

43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.

Тогава ще вляза в Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,

Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

44 (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място*. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

45 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете*: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.

Ти си по-красив от човешките чада; На устата ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.

Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;

И във величието си язди победоносно В ползата на истината и кротостта и правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.

Стрелите ти са остри, Забиват се в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.

Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.

На смирна и алой и касия миришат всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.

Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато

10 Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;

11 Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти, и ти му се поклони.

12 И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа й. Ще търсят благоволението ти с подаръци.

13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.

14 Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -

15 С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.

16 Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.

17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще те възхваляват до вечни векове.

Деяния 27:27-44 Bulgarian Bible (BULG)

27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.

29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.

32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.

36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.

41 Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,

44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes