Add parallel Print Page Options

26 (По слав. 25). Давидов псалом. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се колебая.

Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.

Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.

Не съм седял с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида.

Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна.

Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,

За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всички Твои чудесни дела.

Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.

Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;

10 В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи.

11 А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.

12 Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.

27 (По слав. 26). Давидов псалом. Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?

Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха.

Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.

Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му.

Защото в зъл ден ще ме скрие под покрива Си, Ще ме покрие в скривалището на щита Си, Ще ме издигне на канара.

И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме окръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа.

Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.

Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.

Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;

10 Защото баща ми и майка ми са ме оставили: Господ, обаче, ще ме прибере.

11 Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.

12 Да не ме предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.

13 Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - бих премалял.

14 Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.

28 (По слав. 27). Давидов псалом. Към тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.

Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.

Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце има злоба.

Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.

Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.

Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми

Господ е сила моя и щит мой; На него е уповало сърцето ми, и Той ми помага; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля,

Господ е сила на людете Си; Той е крепост за избавление на помазаника Си.

Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги да века.

22 О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,

и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.

11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,

13 дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.

14 А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;

15 защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.

17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,

18 и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.

19 И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;

20 и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,

24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.

28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.