A A A A A
Bible Book List

Псалми 16-17 Bulgarian Bible (BULG)

16 (По слав. 15). Давидова песен* Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.

Рекох Господу: Ти си Господ бой; Вън от Тебе няма добро за мене.

В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.

Скърбите на ония, които заменят Иеова с друг бог ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената на боговете им.

Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.

За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.

Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.

Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.

Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата+ ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.

10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.

17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.

Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.

Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

11 Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

Деяния 20:1-16 Bulgarian Bible (BULG)

20 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,

И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.

И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes