A A A A A
Bible Book List

Псалми 137-139 Bulgarian Bible (BULG)

137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

На върбите всред него Окачихме арфите си.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

138 (По слав. 137) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

Ще ти се поклоня към светия Твой хълм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за милостта Ти, Защото си възвестил думата Си повече от цялото Си име.

В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със силата в душата ми.

Ще Те прославят, Господи, всичките земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

Даже ако премина всред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.

Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.

Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти.

Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,

10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.

11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,

12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.

15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.

16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.

19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.

21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.

23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.

Първо Коринтяни 13 Bulgarian Bible (BULG)

13 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;

10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes