Add parallel Print Page Options

105 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,

10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.

11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,

19 Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.

25 Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му

26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.

27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.

28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му*.

29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.

30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.

31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.

34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.

38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.

40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.

41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.

42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

44 Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.

45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

106 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.

Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.

Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;

За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,

14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.

17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.

19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

26 Затова Той им се закле*, Че ще ги повали в пустинята,

27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,

28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.

29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.

32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.

34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;

36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.

44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;

45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.

Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

Защото, кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?

Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.

Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.

И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.

Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;

защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея.

11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама,

13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.

15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.

18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.

19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъртвите в лукавството им";

20 и пак: "Господ знае, разсъжденията на мъдрите са суетни".

21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше;

22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

23 а вие сте Христови, а Христос Божий.