A A A A A
Bible Book List

Притчи 6-7 Bulgarian Bible (BULG)

Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца , И като птица от ръката на птицоловец.

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.

До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?

10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,

23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,

34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.

Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си

Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи

12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.

21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

Второ Коринтяни 2 Bulgarian Bible (BULG)

Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

15 Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes