A A A A A
Bible Book List

Числа 17-19 Bulgarian Bible (BULG)

17 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му.

На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.

Положи ги в шатъра за срещане пред плочите на свидетелството, гдето Аз се срещам с вас.

И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас.

Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра за плочите на свидетелството.

И на следния ден Моисей влезе в шатъра за плочите на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми.

И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.

10 Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред плочите на свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.

11 И Моисей направи така: според както Господ му заповяда така направи.

12 Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени;

13 всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?

18 И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си.

А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти слугуват; а ти и синовете ти с тебе да бъдете при шатъра за плочите на свидетелството.

И левитите ще пазят заръчаното от тебе, и заръчаното за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да се не приближават, за да не умрат, те и вие.

Нека бъдат свързани с тебе, и да пазят заръчаното за шатъра за срещане във всяка служба на шатъра; и чужд човек да се не приближи при вас.

Така да пазите заръчаното за светилището и заръчаното за олтара, щото да не падне вече гняв върху израилтяните.

И, ето, Аз взех братята ви левитите отсред израилтяните; те ви са всецяло дар, дадени Господу, да вършат службата на шатъра за срещане.

А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко, което се отнася до олтара и което е извътре завесата, и около тях да служите. Вам подарявам службата на свещенството; а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви.

Господ рече на Аарона: Ето, Аз дадох на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси, сиреч, на всичките неща посвещавани от израилтяните; на тебе и на синовете ти ги дадох като ваше вечно право поради това, че сте били помазани.

От пресветите неща, това, което не се туря на огъня, ще бъде твое; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях, и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвети за тебе и за синовете ти.

10 Но пресвето място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; свети да ти бъдат.

11 И ето що е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилтяните; давам ги на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Който е чист у дома ти да ги яде.

12 Всичко що е най-добро от дървеното масло, и всичко що е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават Господу, на тебе го давам.

13 Първите плодове от всичките произведения на земята им, които те ще донесат Господу, ще бъдат твои; който е чист у дома ти да ги яде.

14 Всяко обречено нещо в Израиля ще бъде твое.

15 Всяко първородно от всякакъв вид*, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп.

16 Като станат на един месец подлежащите на откупуване да вземаш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикли, според сикъла на светилището, който е двадесет гери.

17 А за първородните от говедата, или за първородните от овците, и за първородните от козите да не вземаш откуп; те са свети; с тлъстината им да изгаряш, като жертва чрез огън, за благоухание Господу.

18 А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро.

19 Всичките възвишаеми приноси от светите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.

20 Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните.

21 А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.

22 Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат.

23 Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си; вечен завет ще бъде във всичките ви поколения да нямате наследство между израилтяните.

24 Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; затова рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните.

25 И Господ говори на Моисея, казвайки:

26 Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу.

27 И тия ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина.

28 Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу.

29 От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях.

30 За това, да им речеш: Когато принасяте на-добрата част от тях, останалото ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина.

31 Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служението ви в шатъра за срещане.

32 Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте във възвишаем принос най-добрата част от тях; и да не осквернявате светите неща на израилтяните, за да не умрете.

19 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем;

и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него.

Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане.

И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят.

После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда , и да ги хвърли всред горящата юница.

Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта.

Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта.

Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и пепелта да се пази за обществото израилтяни, за да се направи с нея вода за очищение от грях.

10 И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъда вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях.

11 Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечисто седем дена.

12 С тая вода тоя да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист.

13 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него.

14 Ето и законът, когато някой умре в шатър: всеки, който влиза в шатъра и всички, които се намира в шатъра, да бъдат нечисти седем дена;

15 И всеки непокрит съд , който е без привързана покривка, е нечист.

16 И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.

17 А за очистване на нечистия нека вземат в съда от пепелта на юницата изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода.

18 Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се е допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб.

19 И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ща бъде чист.

20 А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е.

21 И това да им бъде вечен закон, че тоя, който е поръсил с очистителната вода, да изпере дрехите си; и че който се допре до очистителната вода да бъде нечист до вечерта;

22 и че всичко, до което се допре нечистият да бъде нечисто; и че тоя, който се допре до това нещо , да бъде нечист до вечерта.

Марк 6:30-56 Bulgarian Bible (BULG)

30 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.

33 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.

34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?

38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42 И всички ядоха и се наситиха.

43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;

55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes