A A A A A
Bible Book List

Лука 14-15 Bulgarian Bible (BULG)

14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

И не можаха да отговорят на това.

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

15 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

И Той им изговори тая притча, като каза:

Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!

18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.

22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 И повика един от слугите и попита, що е това.

27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes