A A A A A
Bible Book List

Съдии 4-6 Bulgarian Bible (BULG)

И подир смъртта на Аода израилтяните пак сториха зло пред Господа.

Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, на чиито войски началник беше Сисара, който живееше в Аросет езически.

И израилтяните извикаха към Господа; защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните двадесет години.

В онова време пророчица Девора, Лафидотова жена, съдеше Израиля.

И тя живееше под Деворцината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните възлизаха при нея за съд.

И тя прати да повикат Варака Авиноамовия син от Нефталимовия Кадис и му рече: Не заповяда ли Господ Израилевият Бог, като каза : Иди, оттегли се в хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците;

и Аз ще прекарам при тебе, при реката Кисон, Сисара, началник на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му, и ще го предам в ръката ти?

А Варак й каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.

А тя рече: Непременно ще отида с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисара. И тъй, Девора стана та отиде с Варака в Кадис.

10 И Варак свика Завулона и Нефталима в Кадис; и вървяха подир него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него.

11 А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, беше се отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Саанаим, който е близо да Кадис.

12 И известиха на Сисара, че Варак Авиноамовият син се изкачил на хълма Тавор.

13 Затова, Сисара свика, от Аросет езически, пре реката Кисон, всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичките люде, които бяха с него.

14 Тогава Девора каза на Варака: Стани, защото тоя е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Варак слезе от хълма Тавор, и десет хиляди мъже подир него.

15 И Господ разби Сисара с острото на ножа пред Варака, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисара слезе от колесницата си та побягна пеш.

16 И Варак преследва колесницата и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна чрез острото на ножа; не остана ни един.

17 А Сисара побягна пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер; защото имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.

18 И Яил излезе да посрещне Сисара и рече му: Свърни, господарю мой, свърни у мене; не бой се. И когато свърна у нея в шатъра, тя го покри с черга.

19 И той й каза: Дай ми, моля, да пия вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с мляко та му даде да пие; и пак го покри.

20 И рече й: Застани при входа на шатъра, и ако дойде някой и те попита, казвайки: Има ли някой тук? Кажи: Няма.

21 Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и млат в ръката си, та отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така щото премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря.

22 И, ето, Варак гонеше Сисара; и Яил излезе да го посрещне и рече му: Дойди; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна у нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи.

23 Така в оня ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.

24 И ръката на израилтяните постоянно преодоляваше над ханаанския цар Явина, докато унищожиха ханаанския цар Явина.

В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

Престанаха управниците в Израиля, престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесетте хиляди в Израиля?

Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

11 Далеч от кипежа на стрелците*, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

12 Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

13 Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

15 И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

16 Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на* стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

17 Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

18 Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните+ места на полето,

19 Дойдоха царете, воюваха; Тогас воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

20 О небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

22 Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

23 Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчива кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

24 Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.

25 Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

26 Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

27 При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

28 Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя давеше отговор на себе си:

30 Не са ли намерили да делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани от двете страни, за шиите на момите взети в корист.

31 Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.

И Израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.

И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.

И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;

и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.

И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;

И избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.

10 И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

11 И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

12 И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

13 А Гедеон ме рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предел в ръката на мадиамците.

14 И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

15 А той Му рече: О Господи! с какво ще освобадя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

16 Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

17 Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене;

18 моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той ме рече: Ще чакам догдето се върнеш.

19 Тогава Гедеон слезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та го представи.

20 И ангелът Божия му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.

21 Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.

22 И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.

23 А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

24 И Гедеон издигна там олтар на Господа и нараче го Иеовашалом*; той е до днес в Офра на авиезерците.

25 И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

26 После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

27 И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.

28 А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.

29 И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.

30 Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.

31 А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато е още заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му

32 За това в същия ден той нарече сина си Ероваал*, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.

33 Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.

34 А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

35 После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.

36 И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

37 ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогаз ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

38 Така биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.

39 И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

40 И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.

Лука 4:31-44 Bulgarian Bible (BULG)

31 И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;

32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

44 И проповядваше в галилейските синагоги.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes