Йов 36-37
Bulgarian Bible
36 И Елиу продължавайки рече:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
37 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество* ние не можем да наредим думите си
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните+.
Деяния 15:22-41
Bulgarian Bible
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава,_ 23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона,] без да са приели заповед от нас,
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
27 И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
28 Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
33 И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили. (34 Но Сила видя за добре да поседи още там.)
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
39 И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
41 И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.
Read full chapter