Add parallel Print Page Options

30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**.

18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

31 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта* който противникът ми е написал!

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

27 Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.

28 Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.

31 И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом:_ 34 А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така:_ 35 Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".

36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

37 А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:_ 41 "Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

42 Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

44 На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.

45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки:_ 48 И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

51 А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

Read full chapter