A A A A A
Bible Book List

Йов 28-29 Bulgarian Bible (BULG)

28 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.

Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.

Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва:Не е у мене.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.

18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

29 И Иов още продължи беседата си като казваше:

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят* светлостта на лицето ми.

25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

Деяния 13:1-25 Bulgarian Bible (BULG)

13 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.

а да бъдеш за спасение до края на земята".

И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.

И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,

който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.

16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 След това им дава съдии до пророка Самуил.

21 После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".

23 От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,

24 след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes