Add parallel Print Page Options

20 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него*; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

21 Тогава Иов в отговор рече:

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.

Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.

11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,

34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и се поклони.

26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и аз съм човек.

27 И разговаряйки се с него той влезе и намери мнозина събрани.

28 И рече им: вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист;

29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възражавам; и тъй, питам аз, по коя причина сте ме повикали?

30 И Корнилий рече: Преди четири дена, в тоя час, прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза,

31 Корнилие, твоята молитва е послушана и твоите милостини се помнят пред Бога.

32 Прати, прочее, в Иопия да повикай Симона, чието презиме е Петър; той гостува у дома на един кожар Симон, край морето, (той като дойде, ще ти говори).

33 Начаса, прочее, пратих до тебе и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всинца присътствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от, Господа.

34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

35 но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е.

36 Словото, което той прати на Израиляните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (който е господар на всички),

37 това слово вие знаете, което, след кръщението, проповядвано от Йоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

38 именно, Исус от Назарет,_ 39 И ние сме свидетели на всичко що извърши той и в Юдейската земя и в Ерусалим; когото и убиха, като го повесиха на дърво.

41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него след като възкръсна от мъртвите.

42 И заръча ни да проповядваме на людете, и да свидетелствуваме, че тоя е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43 За него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в него, ще получи чрез неговото име прощение на греховете си.

44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45 И обрязаните вярващи, дошли с Петра се смаяха задето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците;

46 защото ги чуеха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.

Read full chapter