A A A A A
Bible Book List

Йов 17-19 Bulgarian Bible (BULG)

17 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

18 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече:

До кога още ще ловите думи? Първо разбирайте, и после ще говорим.

Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?

О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?

Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.

Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,

Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.

Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.

Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.

10 Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.

11 Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.

12 Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.

13 Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.

14 Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.

15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.

16 Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.

17 Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.

18 Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.

19 Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.

20 Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.

21 Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.

19 Тогава Иов в отговор рече:

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

Деяния 10:1-23 Bulgarian Bible (BULG)

10 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски Полк.

Той беше благочестив и боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който слезе при него и му рече: Корнилие!

О Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, (той ще ти каже що трябва да правиш).

И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

А на утрешния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

11 И видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускан чрез четирите ъгъла към земята.

12 В него имаше всякакви земни четвероноги и гадини и небесни птици.

13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14 А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

15 И пак дойде към него втори път глас; Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

16 И това стана три пъти, след което съда се вдигна веднага на небето.

17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата,

18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

19 И докато Петър още размишляваше за видението, духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото аз съм ги изпратил.

21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето, аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да го повика у дома си и да чуе думи от тебе.

23 Тогава той ги покани вътре та ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes