3 Казват: Ако напусне някой жена си, И тя като си отиде от него, се омъжи за друг мъж, Ще се върне ли той пак при нея? Не би ли се осквернила съвсем такава земя? А при все че ти си блудствувала с много любовници, Пак върни се към Мене, казва Господ.

² Подигни очите си към голите височини, Та виж где не са блудствували с тебе. По пътищата си седяла за тях Както арабин в пустинята, И осквернила си земята С блудството си и със злодеянията си.

³ По тая причина дъждовете бяха задържани, Та не валя пролетен дъжд; Но все пак ти имаше чело на блудница, Та си отказала да се срамуваш.

⁴ Не щеш ли да викаш от сега към Мене: Отче мой, Ти си наставник на младостта ми?

⁵ Ще държи ли Той гнева си за винаги? Ще го пази ли до край? Ето, така си говорила, но си вършила злодеяния колкото си могла.

⁶ Пак в дните на цар Иосия Господ ми рече: Видя ли ти що стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво, та блудствува там.

⁷ И рекох: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра й, невярната Юда, видя това.

⁸ И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо, че сестра и, невярната Юда, пак се уплаши, но отиде и тя та блудствува.

⁹ И с невъздържания си блуд тя оскверни земята, и прелюбодействува с камъните и дърветата.

¹⁰ А при всичко това сестра й, невярната Юда, не се върна при Мене от цялото си сърце, но с притворство, казва Господ.

¹¹ И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда.

¹² Иди та прогласи тия думи към север, като речеш: Върни се, отстъпнице Израил, казва Господ; Аз няма да направя да ви нападне гневът Ми; Защото съм милостив, казва Господ, И не ще пазя гняв за винаги.

¹³ Само признай беззаконието си, Че си станала престъпница против Господа своя Бог, И безогледно си отивала при чужденците Под всяко зелено дърво, И че не сте послушали гласа Ми, казва Господ.

¹⁴ Върнете се, чада отстъпници, казва Господ. Защото Аз съм ви съпруг; И ще ви взема - един от град, а двама от род И ще ви въведа в Сион!

¹⁵ И ще ви дам пастири по Моето сърце, Които ще ви пасат със знание и разум.

¹⁶ И в ония дни, казва Господ, Когато се умножите и нарастете на земята, Няма вече да се изразяват: Ковчега на завета Господен! Нито ще им дойде на ум, Нито ще си спомнят за него, нито ще го посетят, Нито ще се направи вече това.

¹⁷ В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; И всичките народи ще се съберат при него в името Господно, в Ерусалим. Нито ще ходят вече според упоритостта на злото си сърце.

¹⁸ В ония дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом, И те ще дойдат заедно от северната страна В земята, която дадох за наследство на бащите ви;

¹⁹ И Аз си рекох как щях да те поставя между чадата, И щях да ти дам желана земя, Преславно наследство от народите. Още рекох: Ти ще Ме назовеш - Отец мой, И няма да се отвърнеш от да Ме следваш.

²⁰ Наистина, както жена изневерява на мъжа си, Така и вие изневерихте на Мене, Доме Израилев, казва Господ.

²¹ По голите височини се чува глас, Плачът и молбите на израилтяните; Защото извратиха пътя си, Забравиха Господа своя Бог.

²² Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще изцеля отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог.

²³ Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.

²⁴ Но онова срамотно нещо е поглъщало труда на бащите ни още от младостта ни, - Стадата им и чердите им, Синовете им и и дъщерите им.

²⁵ Да легнем в срама си, И да ни покрие нашето посрамление; Защото сме съгрешавали на Господа нашия Бог, Ние и бащите ни, От младостта си дори до днес, И не сме слушали гласа на Господа нашия Бог.

4 Ако се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

² И ако в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

³ Защото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

⁴ Обрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така, щото да няма кой да я угаси, Порази злото на делата ви.

⁵ Възвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

⁶ Издигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

⁷ Лъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти, та да останат без жители.

⁸ Затова, препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

⁹ В оня ден, казва Господ, Разумът* на царя ще се изгуби, И разумът* на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

¹⁰ Тогава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата им.

¹¹ В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - Не за да отвее нито да очисти;

¹² Да! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

¹³ Ето, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

¹⁴ Ерусалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

¹⁵ Защото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата гора, казвайки:

¹⁶ Обявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

¹⁷ Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

¹⁸ Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е плодът на твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

¹⁹ Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

²⁰ Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

²¹ До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

²² Защото моите люде са безумни, Не ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

²³ Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.

²⁴ Погледнах на планините, и, ето, трепераха, И всичките хълмове се тресяха.

²⁵ Погледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

²⁶ Погледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от неговия пламенен гняв.

²⁷ Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

²⁸ Затова, земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него,

²⁹ От шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

³⁰ А ти запустяла, какво ще направиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.

³¹ Защото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласът на Сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, И казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците .

5 Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се, и потърсете по площадите му Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И аз ще простя на тоя град.

² Защото, ако и да казват: заклевам се с живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.

³ Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.

⁴ Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни; Защото не знаят пътя Господен, Нито закона* на своя Бог.

⁵ Ще се обърна към големците Та ще говоря с тях; Защото те знаят пътя Господен, Закона* на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.

⁶ Затова, лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.

⁷ Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

⁸ Заран са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.

⁹ Няма ли да накажа затова? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

¹⁰ Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.

¹¹ Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

¹² Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не той ни заплашва с това; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;

¹³ Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.

¹⁴ Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.

¹⁵ Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,

¹⁶ Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.

¹⁷ Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, Който синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.

¹⁸ Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.

¹⁹ И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

²⁰ Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:

²¹ Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.

²² Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все че бучат, пак няма да я преминат?

²³ Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.

²⁴ Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.

²⁵ Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.

²⁶ Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.

²⁷ Както клетка е пълна с птици, Така къщите им са пълни с плод на измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха,

²⁸ Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.

²⁹ Няма ли да накажа затова? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

³⁰ Удивително и ужасно нещо стана в тая страна:

³¹ Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното следствие на това?

4 ¹ А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бясовски учения,

² чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е пригоряла,

³ които запрещават жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината.

⁴ Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение;

⁵ Понеже се освещава чрез Божието слово и молитва.

⁶ В това като съветваш братята, ще бъдеш добър служител Исус Христов, хранен с думите на вярата и доброто учение, което си следвал до сега.

⁷ А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие.

⁸ Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот.

⁹ Това слово е вярно и заслужава приемане;

¹⁰ понеже за това се трудим и подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на вярващите.

¹¹ Това заръчвай и учи.

¹² Никой да не презира твоята младост; но бъди пример на вярващите в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.

¹³ Докато дойда, внимавай на прочитането, на увещанието на проучването.

¹⁴ Не пренебрегвай, дарбата която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите.

¹⁵ В това прилежавай, на това се предавай, за да стане явен на всички твоят напредък.

¹⁶ Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си и слушателите си.