Add parallel Print Page Options

37 А когато цар Езекия чу думите му , раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.

И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.

И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

Ето, аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

И царят чу да казват за асирийския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу това , прати посланици до Езекия, казвайки:

10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 Ето, ти чу какво направили всичките царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление : та ти ли ще се избавиш?

12 Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф, и еденяните, които бяха в Таласар?

13 Где е ематският цар, арфадският цар и царете на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза:

16 Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог.

18 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;

19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

20 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог .

21 Тогава Исиая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

22 Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря: Зад гърба ти поклати глава Ерусалимската дъщеря.

23 Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.

24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина. В леса на неговия Кармил.

25 Аз изкопах и пих вода: И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет*.

26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних. Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

27 Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се: Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив. И жито препърлено преди да стане стъбло.

28 Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.

29 Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

30 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете Насадете лозя и яжте плода им.

31 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

32 Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

33 Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,

34 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да излезе, казва Господ;

35 Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

36 Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

37 И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

38 А когато се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.

38 В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовия син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадасет години.

И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което казва:

ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

10 Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

11 Рекох: Няма да видя вече Господа, Господа в земята на живите; Няма да видя вече човека Като съм между ония, които престанаха да живеят.

12 Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

13 Успокоявах се до сутринта; но той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

14 Като ластовица или жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител

15 Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

16 Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

17 Ето, излезе за моя мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

18 Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност.

19 Живият, живият, той ще се хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.

20 Господ е близо да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

21 А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея: и царят ще оздравее.

22 Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възлезе в Господния дом?

39 В онова време вавилонският цар Меродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък до на Езекия, понеже беше чул, че той се разболял и оздравял.

И Езекия се зарадва за тях, и им показа къщата със скъпоценните си вещи, - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат при мене от Вавилон.

Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах

Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай словото на Господа на Силите:

Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци* в палата на вавилонския цар.

Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй , щом в моите дни ще има мир и вярност?

76 (По слав. 75). За първия певец върху струнни инструменти, Асафов псалом. Песен. Познат е Бог в Юда; В Израил е велико името Му,

В Салим е скинията Му, И обиталището Му е в Сион.

Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката. (Села),

Светъл се явяваш о Славни, От хълмовете с користите.

Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във вечния си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.

От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.

Ти, самий Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?

Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна

Когато Бог Стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).

10 Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатък от яростта ще се опашеш,

11 Обричайте се и изпълнявайте обреците си на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.

12 Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.